Маршрут: гр. Бухово - вр. Мургаш - гр. Бухово. Дължина: 40 km. Денивелация: 1 000 m. Време: 10 часа.
Статия в "Дневник": ТУК.
- Все още дългите утринни сенки на 2-ри юли лъхат прохлада на последната спирка на столичния автобус 90 в град Бухово. Точно 8 е, когато тя остава зад гърба ни, а ние се насочваме на север по обозначения със стрелка и зелена маркировка маршрут.
- Малко след ранната ни среща с двамата "партизани", нарамили гирички, стигаме до лобното място на истински герои от отряд "Чавдар". От там поемаме по стръмното нагоре.
- Движим се по широк почвено-каменист път, който благоприятства изкачването, в това число и настоящия първи етап, характеризиращ се като по-стръмен.
- Край нас се редуват горски тунели и пъстри поляни. Въпреки липсата на сянка, вторите са за предпочитане, понеже комарите сякаш не са се хранили скоро.
- Разклонът за един от двата буховски манастира - тази табела сочи към "Свети Архангел Михаил". Знаем обаче че ни чака път и не се отклоняваме от целта. Знаем ли? Още нищо не сме видели.
- Скалите в района са силно впечатляващи. Вглеждайки се в камъка изпод пръстта, решавам, че някой някога е положил масивен триумфален път, който отведнъж се е пръснал на парчета, а царството, до което води, е потънало в забрава...
- ...а подданиците са превърнати в... в... а бе в някъв треволяк. Време е да се опомня, защото вървим вече повече от час и нещо, водата ми е преполовена, чешмата е мираж, а Мургаш дори не се синее в далечината, просто защото не се вижда изобщо!
- Така навлизаме в поредния тунел - този път по-гъст и обещаващ. Дочуваме усилващо се шуртене и скоро виждаме непосредствено под пътя вдясно коритцето на семпла чешма. Имаме късмет - "ВиК-то" на Стара планина се поддържа от повърхностно течащи води, което в началото на лятото все още осигурява някакъв ресурс. Тънката струя ме държи приклекнала повече от приличното за допълване на шишето със само половин литър, но проявявам търпение.
- След като налях оптимизъм в течна форма, вече вярвам, че Мургаш е постижим. Въпреки многото километри пред нас, релефът също премина в благосклонна фаза. От двата високи баира левият е нашият. Но първо се отбиваме до близкия баир...
- ...с параклис на Свети Николай и ретро триангулачна точка - четвърти клас от 1958 г. с любезното съдействие на УГК (Управление "Геодезия и картография").
- Предложението за аскетична почивка край развълнуваните старопланински ридове е примамливо, но - може би следващия път.
- Кратък поглед към целта и продължаваме напред.
- Дълго време вървим, чувайки усилващ се звън. Докато се чудим как да продължим пътя си през гората, така че да не обезпокоим предполагаемите крави, навлизаме в нея и разбираме, че това всъщност са коне.
- Редуващите се пейзажи постепенно внушават усещането, че бленуваният връх е през девет царства в десето. Но ако трябва да направя точна равносметка, цялото това разнообразие ме кара да степенувам тази бройка с число по-голямо от единица.
- Откъслечните бели влакна, които в началото на деня бяха повече случайност в синия простор, неусетно се зачепкват във все по-едри кълба. Това, което вещаят обаче, не ни е съвсем по вкуса. Не тук и не сега.
- А в краката ми хвърчат искри!
- За жални погледи назад към връх Готен е вече късно. В ниското виждаме няколко открити хълма, най-отдалеченият от които (най-десният), е онзи с триангулачната точка - в мащаб от дистанцията на два часа път.
- Дъждът насилствено прибира фотоапарата ми в раницата и само визуалният напев на камбани като тези и кратките сухи промеждутъци ме изкушават да го изкарам за малко.
- След значително преодоляно изкачване отново снимам на воля, вдъхновена от кравешкия минимализъм.
- И след завоя е хижа Мургаш! Идилия на 1 500 м н. в. с дървени пейки, маси и доволна чешма в храсталака под тях. Ние разпъваме одеяло непосрествено пред входа, който и без това не се ползва. Преди да пристъпя към обеда, тръгвам на оглед около сградата.
- Вдясно от входа откривам две чудесни схеми. Днес маршрутът е от и до Бухово, но идеите за следващ Мургаш включват Желява, Йорданкино, Витиня, Врачеш, Локорско и други потенциални старт-финални точки за приключения в района.
- Поглеждам настрани, където на земята е подпряна паметна плоча. Интегрираното ѝ послание в комбинация с приглушения ми глад, водят до поетапна сегментация и възприемане на прочетенето: за хайдутите, за руските войни, за отряд "Чавдар" (отново) та чак до "новата" хижа от '62 г. Не се учудвам, че плочата е сцепена под напора на толкова много информация. Но истината е, че районът е богат на история, която заслужава да бъде проучена!
- Липсват документи от промеждутъка между хижата и върха, тъй като под тътена на гръмотевиците и крясъците на разума да се откажа пред възможността да се превърна в набързо, но добре изпечен шиш, избирам да тичам на пресекулки към видимо надеждната постройка на метеорологичната станция. След половин час в този дух (и след шест часа от началото в Бухово) сме на 1687 м н. в., стъпили здраво на връх Мургаш!
- Далеч по-спокойна от близостта на укрепление, преминавам в офанзива. Облаците са надвиснали отвсякъде, а тук насочвам обектива на изток.
- Специализираната установка на метеорологичния двор. Мургаш е известен с неблагоприятния си климат - особено ветровит, с което е в пряка конкуренция със старопланинския първенец връх Ботев.
- Освен с метеоролозите, които в този момент ремонтират покрива, времето на билото споделяме с пристигналите непосредствено преди нас двама пичове с ATV-та и още една група от трима, дошла скоро след нас. Последните тръгват първи, а в 14:30 часа знаем, че е време да потегляме и ние.
- На който са му свършили сандвичите, може да попасе на ливадата.
- Ако изобщо си е носил сандвичи. Пътеката ни минава през едно от стадата с крави, които се виждат отгоре. Заглеждам отделни персонажи. И те ме гледат. И аз ги гледам. И те ме гледат...
- А други нехаят, положили тяло и дух в мъдростта на вековете.
- Хоп! и пак сме под клоните на дърветата. Табелата подсказва близостта ни до Международния планински маршрут на дружбата Ком-Емине.
- Със своите пробягващи силуети, гората над хижа Мургаш е едно от най-дивите места, на които съм попадала напоследък.
- Набързо доливаме шишетата при хижата и продължаваме с бърза крачка надолу. Вървим доста, докато спрем чак при чешмата, която не снимах на качване, защото от самото небе валеше вода, а от нея не се стичаше и капка. От трите по пътя обаче тази е най-монументалната с каменен градеж и плоча "1300 години БЪЛГАРИЯ".
- Размерът не по-голям от педя е компенсиран от достолепния израз на наблюдателя.
- След доста завои сме отново под клоните в района на първата чешма (да, онази, която ни вдъхна увереност за изкачването). Задминава ни групата на тримата, която беше изостанала горе на хижата (междувременно по пътя сме срещнали и разни колоездачи, но сме извън всякакъв синхрон с тях). Следват поредица от настигания, изпреварвния и изоставания с нашите хора. Нова порция гръмотевици ни подтиква към по-добро темпо.
- След 4 часа от върха и 10 часа, откакто напуснахме Бухово, сме отново в града. Сутрешното пране продължава да висне с усещане за непреходност, но здравият поп-фолк саунд ни връща в реалността на привечерната местна романтика.
- Изминавайки последните метри до колата, подозирам, че третият принцип на механиката се нарушава брутално от асфалтовата основа, по която стъпвам. По тази причина се чувствам изпълнена с дълбока съпричастност към рушащите се постройки на около. За тях обаче играят други фактори. Чао и до скоро!