Щастлив или не, животът трябва да е интересен и пълен с приключения, но по-добре да е щастлив.

"Живей щастливо!" от Мария Келберт, позната още като Мария Станкова, попадна в ръцете ми по случайност. Щастлива или не, предстои да разберем. Ако изборът се беше паднал на мен, вероятно нямаше да се спра на червената корица, защото това съвсем не е моя цвят, нищо че имам страшен фетиш към "ъндърграунд" стени като тази тук. Не мога да отрека обаче, че решението на художника Иво Рафаилов, както впоследствие ще се окаже, е крайно подходящ. Издателството е "Колибри", а годината е 2022.
Както бързо научавам, в малко над 200 страници Мария Келберт е събрала 2 новели и няколко разказа. Доволно потривам ръце и захапвам по ред на появяване. Първата история, под заглавието "Радостта от живота", е новела с бързо, неочаквано и любопитно развитие. Напоена с хумор, тя е леко и непретенциозно четиво, с приятна интрига, динамика и обрати. Повествованието е деструктурирано с отклонения, запознаващи ни по-детайлно с ключовите герои и миналото им, оказало въздействие върху настоящето, сред които емблематичните Цецилия Мюлер, Агнешка и Елена Розенбаум. Развитието на сюжета е непридвидимо, а накрая то бива увенчано от нещо като дълъг финал с неочакван обрат, който държи читателя в напрежение за края, а той е идеално удовлетворяващ в духа на цялата новела.
Втората история далеч не е толкова хумористична, но отново не липсват авторови забежки, които да разведрят криминалния случай. Сюжетът на "Проститутката с дървения крак" е по-заплетен, а героите ми дават повод лесно да му поставя клеймото "италианска афера". Чудати образи има и тук, като топ персонажът в това отношение е злобното джудже Родригес Антонио – ще го обикнете скоропостижно, сигурна съм. Финалът, който ще го прочетете още в началото, не е нищо особено, но историята е приятна и повествованието – увлекателно.
Очарована от двете новели, приятните впечатления бързо рухват с последвалите разкази. Зад заглавията "Психеделично", "Клубът на анонимните ексхибиционисти" и "Радостта от секса" не неочаквано не откривам нищо като за мен. Все пак, не всички 10 разказа ме отчайват напълно, но житейските истории в тях далеч не успяват да ме привлекат така, както тези по-рано. Тях обаче си ги бива и ги препоръчвам на всеки, който желае да разведри читателските си приключения с криминални истории, пивък авторов стил и доза хумор.

• „От дядо си знаеше, че жените винаги имат право и не е добре за здравето да се спори с тях."

• „Роднините се събират заедно, когато има безплатна храна. В останалите случаи избягват старателно роднинските си връзки."

• „Взаимната изгода създава приятелство."