Из "Петдесет велики разказвачи"
В последно време имах възможността да се посветя в творчеството на 50 автори, чиито разкази са включени в двутомния сборник "Петдесет велики разказвачи" (ИК "Кронос", 2010 г.). С много от тях това ми беше първи досег, което е добра основа за бъдещите ми търсения в литературата. В края на втори том са поместени и кратки биографични бележки, които дават освен интересна информация за всеки писател, но също така и повод за размисъл върху творчеството на всеки от тях.
Същевременно цялото това многообразие не е никак лесносмилаемо. Преминаването от разказ в разказ, от един стил в друг, от тема в тема, с различни герои и съдби отнема известно време. Не върви гладко като роман. Усещането от разказките много напомня на късометражните филми. Посланието е силно концентрирано, а предизвикателствата за мисълта - големи.
Ето няколко избрани момента:
- "Защо е тая жажда за живот?... Трудно е да живееш. Детето се ражда с мъка, старецът с мъка изпуска последния си дъх и всичките ни дни са изпълнени със скърби и грижи; и все пак човек отива към отворените обятия на смъртта без желание, спъва се, пада, озърта се назад и се бори до сетния дъх. А смъртта е добра. Само животът и всичко свързано с живота причинява страдания. Въпреки това ние обичаме живота и мразим смъртта!" ("Мъжеството на жената", Джек Лондон);
- "...семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък - каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави неща." ("Даровете на влъхвите", О. Хенри);
- "А аз си мисля, че в онзи миг би било по-добре да откачи стрелките на часовника, но да продължи да го навива, така че ако го запитат "Колко е часът, господине?", да може да отвърне "Върви, но не показва!", вместо "Показва, но не върви!" Да нося спрял часовник? Никога! Нека върви, макар и да не показва часа." ("Един беден богат човек или комичното чувство за живота", Мигел де Унамуно);
- "Аз, падре, съжалявам искрено всички благонравни люде по земята, защото не подозират какво щастие е вместо злодеяние да извършиш добрина." ("Благодарност за добрината", Рюноске Акутагава);
- "Знаете всичко. Но каква полза от това, щом на носа си както преди имате очила, а в душата ви е есен?" ("Как ставаше това в Одеса", Исак Бабел);
- "В началото писмото вървеше тромаво, защото много хубави думи бяха погълнати от тежкото сухо ежедневие, но скоро го обгърна топлота и думите започнаха да избуяват в паметта като забравени мелодии..." ("Есен", Аугуст Стриндберг);
- "Е, нека отмине, мислеше си той; април свърши, април свърши. На света има различни видове любов, но никога една и съща два пъти." (Франсис Скот Фицджералд)
- "У всички народи има хора, които не се свъртат на едно място. Едни ги тласка неудържимата пълнота на душевния им живот, други - празнотата. Последните си въобразяват, че се връщат обогатени, но навсякъде те оставят след себе си само смут и бъркотия. А богатите даряват околните с търсенията си и много често принудителните им странствания са благодеяние за онези, които те срещат по пътя си." ("Етикетчета за колониални стоки", Константин Паустовски);
-"...всичко, което дава живот, е морално, а неморално - всичко, което отнема живота, нали е така?" ("Двете Елени", Карлос Фуентес);
- "Но нали същото виждаме всеки ден при конете, птиците, хората - при всички земни твари; не притежават ли дарбата на преображението, с времето започват да тъгуват и линеят, а красотата им чезне." ("Преображенията на Пиктор", Херман Хесе);
- "Трябват двама, за да се разделят, както и двама, за да се обичат" ("А тези, които си спомнят", Маргарит Драбъл)
и един бонус от същия автор за "до нови срещи": "Онези, които забравят, забравят завинаги, каза ѝ той след това, но тези, които си спомнят, те се срещат отново."
Кокичешки въпроси
Виждали ли сте "бяло момиче изпод снега да наднича"? Аз не съм, но си го представям съвсем реално след последните седмици. "Бело момиче по риза рано напролет излиза" - в това изречение дори се припознавам. "На зелено дръвце бяла камбанка" също ми звучи възможно - защо не, покрай Коледа... може! Ако продължа обаче с "бял кон, зелена опашка" и "бяла гъска на един крак стои", като настоявам, че всички тези примери олицетворяват едно-единствено нещо, то със сигурност това е: кокичето.
Извадката е направена от книгата "Български гатанки" на Стефана Стойкова.
