В навечерието на Коледните празници намирам уют в необичайно четиво. Книгата е небезизвестната "Улица "Консервна" от Джон Стайнбек и всеки, който вече я е чел, може би (донякъде) би се изненадал от това ми усещане. Но потапяйки се под подърхността на смрадта и бунищата, срещам представителите на най-низшите социални прослойки и един свят, който привлича, буди симпатии и приобщава онзи, осмелил се да се вгледа в него.
Да тръгнем заедно по улица "Консервна"! Най-първо попадаме в бакалница на прагматичния китаец Ли Чун, в която има от пиле мляко. Наблизо са ресторант "Мечешко знаме" на Дора и нейните момичета, Западната биологична лаборатория на Док и приютът "Палас". В последното убежище – не, свой дом са намерили няколко безделника, неразривно свързани помежду си. Обединени около един от тях, в книгата те често присъстват със събирателното "Мак и момчетата". Точно те се ключовите фигури, около които се завърта повествованието.
Ще кажете какво ни вълнуват няколко хаймани. Едва ли – посягайки към Стайнбек се съмнявам да сте очаквали класни обитатели сред страниците на книгата му. Мак и момчетата са страхотни образи и вълнуващи души. Непритежаващи нищо, но готови да дадат и малкото, което получат, за онзи, когото ценят и обичат. Е, понякога добрината не минава без последствия, но нищо не е непоправимо и чистото сърце сърце ще намери път да реализира добрите си намерения.
"Жертвата" на тяхната загриженост е Док – интелигентът, единакът, когото всички уважават, но който е винаги сам. Човекът, осмелил се да опита млечен шейк с бира. Въпреки конкуренцията на Мак и останалите, Док е любимият ми образ в книгата.
На улица "Консервна" няма блясък, не живеят велики герои. Тя е "задният двор" на Монтерей, но материалната ѝ нищета, сърцатите ѝ обитатели и опаловият час не оставят посетителя равнодушен. Времето, което прекарвам на нея е кратко – бързо изчитам малкия обем на страниците, но обаятелния образ на улицата попива дълбоко в душата ми.
Оставям ви с няколко консерви от Улицата:

• "Той бе забелязал, че човек се напива  и от цяла, но и от половин чаша, стига само да е в настроение да се напие."

• "Тук беше чудесно. Ако имаше жаби, тетрябваше да се намират именно тук. Място да си отдъхнеш, място да се почувстваш щастлив."

• "На женен човек доверие да нямаш. Колкото и да мрази жена си, пак при нея ще се върне. Започва да мисли, да размишлява и се връща у дома си. На такъв повече вяра не можеш да имаш."

• "– Бас държам стига да е искал, Мак е можел да стане президент на Съединените щати – отбеляза Хейзъл и ритна пясък върху огъня.
   – И какво щеше да прави? – възрази Джоунс. – В това не би имало нищо весело."

• "Това е опаловият час, границата между деня и нощта, когато времето спира и се замисля за себе си."

• "Брадатите хора и без друго винаги са малко подозрителни."

• "Никой досега не е изучавал психологията на едно замиращо празненство. Колкото и да е бясно, кресливо и кипящо, обзема го треска, настъпва тишина и тогаз то бързо-бързо свършва – гостите се разотиватм заспиват или пък се замъкват другаде, на друго празненство, и оставят зад гърба си един мъртвец."

• "Защото на отлъчването от обществото човек може да отвърне по два начина - или да се измъкне от облака, като си обещае, че ще стане по-добър, по-чист и по-благовъзпитан, или да си остане лош, да настрои против себе си целия свят и да върши още по-лоши неща. Последното обикновено е най-разпространеният отговор на презрението."

• "Качествата, които ценим у човека – доброта и щедрост, откритост, честност, разбиране и чувство – всички те съпътствуват неудачите в нашата система. А ония черти, които презираме – нетърпимостта, алчността, лакомията, низостта, лакомията – те са пътят към успеха. И макар хората да се възхищават от стойността на първите, те всъщност обичат плодовете на последните."

• "А веднъж насадиш ли се в такава история, най-добре е просто да се легнеш, додето се размине."

• "Същината на веселията не е достатъчно изучена. Всички обаче схващат, че всяка веселба има своя патология, че тя е нещо като живо същество и че има склонност да бъде твърде извратено същество. Всички също така знаят, че почти няма веселба, която да е завършила тъй, както се е предвиждало, според предварителните намерения."

Бях сигурна, че ще харесам тази книга още преди да я започна и не се излъгах. Беше голямо удоволствие да се посветя на сюжета, наситен с дълбока и същевременно проста житейска философия.

Не заобичах, нито намразих кой да е от героите, въпреки че имаше достойни претенденти, та дори и за категорията "досадно-безразличен-ми-е". Централна фигура, извисяваща се над останалите, е иконичният образ на Сам Хамилтън; китаецът Ли е винаги на място; Абра е стабилна; а за другите си прочетете книгата )) Неколцина герои се промъкнаха почти крадешком пред очите ми, така че ако искате да получите пълна детайлност, не ги оставяйте да ви се измъкнат! Основните персонажи обаче добре ще ги научите, защото се справиха отлично в ролите си да представят взаимоотношения, вкоренени в човешкия род от библейски времена.

И докато Адам ту се влюбваше, ту разлюбваше фермерския живот, аз успях да напълня кошница с ябълки от градината на Стайнбек:

• "Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите."

• "Като буен човек, той имал нужда и от женско тяло, но и то, не си ли женен за него, излиза скъпо."

• "Открай време бе ненавиждал дисциплината като всяко нормално животно, но тя беше истинска и неизбежна като шарка, не можеш да я отречеш или наругаеш, можеш само да я мразиш."

• "Както е у мнозина, които нямат дар слово, Чарлс пишеше вдъхновено."

• "Живееше в селения грейнали и нови, необходени като Рая в шестия му ден."

• "Първо ще се разярим един на друг, сетне ще станем много учтиви помежду си, което е най-лошото."

• "Неприятни въпроси няма освен ония, които са облечени в снизхождение."

• "Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."

• "[...] хитростта ограничава ума. Хитростта само те напътства какво да не правиш, ако не е много уместно."

• "Хората са доволни, когато си нещо, за предпочитане - каквито са те."

• "Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш."

• "Когато казваш, че заслужавам почивка, казваш все едно, че животът ми е свършил."

• "Забелязал съм, че по-голямо незадоволство от това на богатите няма. Нахрани един човек, облечи го, настани го в хубава къща и той ще пукне от отчаяние."

• "Исках да имам жена и собствени синове. Сигурно ми се е щяло да предам глупостта, която у родителите минава за мъдрост, да я наложа на безпомощните си дечица."

• "Момчетата си размениха неловки погледи. За първи път те се сблъскваха с неумолимата женска логика - всепобеждаваща дори, а може би особено когато е погрешна."

 • "В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че не мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им."

• "В ония дни, както и в библейски времена, по земята все още ставаха чудеса."

• "Нечистата съвест е най-доброто стъпало към филантропията."

• "С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически практически са опит да стигнат до най-късия път до обичта."

• "Вярвам, че не съм от най-дребните душици, които са доволни, ако някой тъгува за тях."

• "Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят."

• "Аз търся работа. От служба нямам нужда."

• "Идваха ни всякакви идеи още на закуска и затова се хранехме с идеи вместо  със закуска. У нас имаше толкова много идеи, че забравяхме да припечелим нещо, за да купим провизии."

• "Да си бизнесмен, се иска опит. Хората, които получават своето състояние от наследство, винаги загазват."

• "Повечето хора ги връзват именно така. Те са благодарни, те са задължени, а от това по-страшни вериги няма."

• "Не е лесно да даваш на хората, макар че, мен ако питаш, по-трудното е да ти дават."

• "- Старият Сам Хамилтън бе разбрал накъде вървим. Казваше, че вече не могат да съществуват всестранни философи. Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един-единствен мозък. И предвиждаше, че ще дойде ден, когато отделният човек ще знае само една малка част, но ще я владее добре.

- Да - каза Ли от вратата, - но не го одобряваше. Презираше този ден."

• "Лесно е да се печелят пари, ако става дума за парите, от които имаш нужда. Но с нищожни изключения, хората не искат пари. Те искат разкош, искат да бъдат обичани, да им се възхищават."