Почувствах се заобиколен от милиони пренебрегнати страници, от останали без собственик вселени и души, които тънеха в океан от мрак, докато светът, пулсиращ отвъд тези стени, ден след ден неусетно губеше паметта си и колкото повече забравяше, за толкова по-мъдър се смяташе.

По стъпките на героите от романа – карти, направени от самия Карлос Руис Сафон. Източник: www.lomography.com

Какво ме накара да отворя "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон (издателство "Изток-Запад", 2007 г., превод: Светла Христова) в горещия юлски ден? Може би испанското име в унисон с времето, може би сянката и вятъра с идея за разхлаждане, може би кой знае какво. Със сигурност обаче не е обемът на книгата, който тежи на другия край на везната. А в крайна сметка през многото страници минавам за отрицателно кратко време и съвсем не се оказват най-страшното в книгата.
Началото загатва известна енигматичност, но не въвлича в стремглаво действие. Разказвачът – Даниел Семпере, е едва на 10 години, когато в ръцете му попада една специална книга – романът "Сянката на вятъра" от Жулиан Каракс. Това е причината да срещне и близо двойно по-вързастната от него Клара, която оказва се е познавач на загадъчния автор. Това събитие се оказва и пагубно за нашето момче, което години наред се обрича на несподелена любов.
За щастие, тази драма скоро остава на заден план и действието се завихря основно върху разследването на Даниел около странностите, свързани с попадналата у него книга. Край дома му се завърта странен господин, който напомня мрачен персонаж от романа на Каракс. Следват поредица от събития, които започнали като мистерия постепенно се изправят почти на ръба на ужаса. (Припомням си, че в началото съм прочела и положителен коментар на Стивън Кинг за творбата на Сафон.) Не познавам творчеството на автора и леко настръхвам от мисълта какво ми предстои.
Сюжетът се заплита все по-успешно, а героите, които се появяват, вкарват допълнителни детайли в историята. Най-хубавото е, че новата информация съвсем не помага в разплитането на мистерията, което е чудесен двигател за напредването по страниците с бясни темпове. Тайната, която всички искаме да разгадаем, се изяснява чак към финала, а той, уверявам ви, е доста удовлетвярващ.
Тук е моментът да отбележа, че "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон е едва първият роман от тетралогията "Гробището на забравените книги". Ако тя ви е спечелила така както мен, може да продължите с "Играта на ангела", "Затворникът на Рая" и "Лабиринтът на духовете". Изпълнена съм с големи очаквания за тях.

• „Всеки път, щом дадена книга попадне в нечии ръце, всеки път, щом някой плъзне поглед по страниците ѝ, неговият дух израства и укрепва."

• „[...] бъдещето се чете по-ясно, ако се взираш в улиците, фабриките и казармите, а не в сутрешната преса."

• „Никога не се доверявай на когото и да било, Даниел, особено на хора, на които се възхищаваш. Тъкмо от тях ще получиш най-коварните удари."

• „Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на подаряващия [...]"

• „[...] равнодушен съм към седмото изкуство. По мое мнение то е само храна за оскотялото ппростолюдие, от която то затъпява още повече. По-лошо е даже от футбола и от коридата."

• „Човек не знае какво е животът, докато не съблече жена за пръв път."

• „– Човекът, както подобава на една добра маймуна, е социално животно и за него са свойствени другарлъкът, шуробаджанащината, мошеничеството и клюкарството като правила за етическо поведение – изтъкваше той. – Това си е чиста биология."

• „Военната служба помага само да се открие какъв е процентът на идиотите сред народонаселението – твърдеше той. – И това се разбира още през първите две седмици, не е нужно да минат цели две години. Армията, бракът, църквата и банковата институция – това са четирите конника на Апокалисписа."

• „– Телевизията е Антихристът, друже мой Даниел; казвам Ви, че само след три или четири поколения хората вече няма да знаят как да пръднат сами."

• „Там е работата, че мъжът – ако се върнем пак към Фройд и с извинение за метафората – се сгорещява като електрическа крушка; в един миг е нажежен до червено, в следващия вече е изстинал. Женската, от друга страна – и това си е чиста наука – се нагрява като ютия, разбира те ли? Малко по малко, на бавен огън, като хубава яхния. Ама нагрее ли се веднъж, вече няма спиране – също като доменните пещи на Виская."

• „Някой е казал веднъж, че щом се замисляш дали обичаш някого, значи вече завинаги си престанал да го обичаш [...]"

• „Запомнете: горещо сърце, хладен ум; това е кодексът на прелъстителя."

• „Пара̀та е като всеки друг вирус: щом веднъж отрови душата на своя гостоприемник, тръгва да търси свежа кръв".

• „Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите."

• „Годините на преподаване му бяха оставили този решителен и дидактичен тон на човек, който е свикнал да го чуват, но не е съвсем сигурен дали го слушат."

• „Вижте, Даниел, съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети – това са трите ѝ най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея."

• „Глупаците говорят, страхливците мълчат, а мъдрите люде слушат."

• „Не се доверявай на онзи, който се доверява на всички [...]"

• „– Да печелиш пари не е трудно само по себе си – оплакваше се той. – Трудно е да печелиш, като правиш нещо, на което си струва да посветиш живота си."

• „[...] нищо не всява по-голям страх от един герой, който е оживял, за да разкаже своята история, да разкаже онова, което падналите крайн него никога не биха могли да разправят."

• „Знае ли лудият, че е луд? А дали не са луди другите, които се стараят да го убедят в неговото безумие, за да опазят собствената си илюзорна реалност?"