В електриковожълт цвят върху официалния читателски пътеводител в Света на диска са отбелязани Пратчетовите книги за древни цивилизации, каквато е и "Пирамиди". Източник: Epic Reads

За първи път ми се дочетоха "Пирамиди"-те, когато подготвях заминаването си за Египет. Е, тогава имах и куп други неща, с които исках да се запозная преди да тръгна, та така и не стигнах до тях. Всяко нещо с времето си.
Наскоро, оказа се, се отбелязва Световният ден на костенурката. Известна верига книжарници по този повод бяха пуснали на намаление книгите от Света на диска. Който познава творчеството на Пратчет, най-вероятно вече е направил връзката. За тези от вас, които не знаят, ще поясня. Според историята Светът на диска се носи от четири слона на гърба на костенурка. И туй то. Изкушението беше голямо – избираш три книги, получаваш две. В избора ми попадаше и познатото вече, горепосочено заглавие (Издателство "Вузев, 2000. Превод от английски: Татяна Костадинова – Минковска, Божидар Грозданов).
Въпросният ден обаче не беше твърде скоро. Забавих се преди да почна книгата, а и, да призная, не ми вървеше лесно.
Тепик е фараонски син. Изпратен е да учи занаят в Анкх-Морпорк. Какъв? За наемен убиец. Доста смислен бранш, дадох си сметка. В първата част на книгата ставам свидетел на изпита му за дипломиране. Желателно е да го вземе. Въпрос на живот и смърт.
Напрежението се прекъсва от успоредно развиващото се действие в родната му страна. Баща му, Тепикамон XXVII, стриктно изпълнява божествените си задължения, за които сам не си дава сметка как точно ги реализира. Важното е, че ги върши добре. За това заслуга, без съмнение, имат неговите жреци, пръв сред които е Диос.
Все пак синът успява да си вземе успешно изпита. Баща му тогава тъкмо пък умира (любимият СМЪРТ тук има само епизодична роля). Зовът на кръвта извиква наследника и той се връща у дома. И тук, както може да се очаква, нещата се объркват. Едно наддаване с глaвния жрец ескалира до възлагането на изграждането най-най-мегаголямата пирамида. Толкова голяма, че успява да огъне цялата геометрия. Не мога да мълча, ще ви издам, че това доведе и до това, че един момък стана плосък като карта и брат му го сгъваше и си го носеше в джоба. Много се забавлявах с това. Имаше и други смешни моменти (бащата на Тепик също е страшен пич), но през някои минах на големи прескоци. Например онези с най-великия математик на света, който ми беше толкова неприятен, колкото и магьосникът в "Морт". Птраци е също доста досадна. Чудя се и какво стана с едно от приятелчетата на Тепик от Анкх-Морпорк (не Чидър, този другият, Артур).
Оставям ви няколко каменни блока под формата на цитати, а за цяла пирамида прочетете книгата.

• "Нищо друго освен звезди, пръснати из мрака, сякаш Създателят е разбил предното стъкло на колата си и не си е направил труда да спре, за да помете парченцата."

• "[...] лятото беше в разгара си. Всъщност беше в нещо повече от разгара си. Смърдеше."

• "Убийците никога не използваха стълбите."

• "[...] беше от хората, които биха замръзнали дори и в кратера на вулкан."

• "Самият той беше отдавна и с неохота в политиката и усещаше, че докато навярно политическото убийство е по-лоша работа от дебата, то със сигурност е по-добра от войната, за която някои хора си мислят, че е досущ като убийството, само че е по-шумна."

• "Завиждаше на съучениците си, които вярваха в недосегаеми богове, обитаващи далечни планински върхове. Човек наистина може да вярва в такива богове. Но беше изключително трудно да повярваш в бог, когото виждаш всяка сутрин на закуска."

• "Сега, когато нямаше тяло, което да му вади душата с настойчивите си изисквания, светът изглеждаше изпълнен с дивни неща."

• "Когато умреш първо губиш живота си. После и илюзиите."

• "Когато отвори устата си и показа комично моравия си птичи език, отправеното послание гласеше, че тази морска чайка е в състояние да постигне много повече, отколкото да застраши крайморски сандвич с домат."

• "Хората имат нужда да вярват в боговете, дори и само защото трудно може да се повярва в човеци."

• "Той [главният жрец!] инстинктивно губеше доверие в хората, които естествено се отдаваха на религията. Усещаше, че естествено вярващите са несигурни и са склонни към бродене в пустинята и имат откровения – сякаш боговете биха паднали толкова низком та да се занимават с тях. И никога нищо не довършваха."

• "В края на краищата бог, който е против ритуала, би приличал на риба, настроена враждебно към водата."

• "Грижете се за мъртвите и те ще се грижат за вас. В края на краищата те са мнозинство."

• "Ритуалите и церемониите, организирани по подобаващ ред и време, крепяха света под небето, а звездите следваха посоките си. Удивителни неща могат да бъдат постигнати с ритуали и церемонии."

• "Фактът, че хората умират, е просто едно неудобство, сякаш търсиш някого в дома му, а той е излязъл."

• "Диос беше максимално върховен жрец в националната религия, която беше ферментирала, сраствала и бълбукала в продължение на повече от седем хиляди години и никога не изхвърляше никой бог, защото все може да ти потрябва за нещо. Знаеше, че голямо количество взаимно изключващи се неща си бяха верни. Ако не бяха – тогава религията и вярата не ставаха за нищо, а ако те не стават за нищо – значи в такъв случай светът не съществува. В резултат на този начин на мислене жреците на Джел бяха в състояние да предоставят умствено пространство за редица идеи, които биха принудили всеки квантов механик да се предаде и върне куфарчето с инструментите си."

• "Твоята беда, братче, е, че знаеш цената на всичко, ама не познаваш стойността на нищо!"

• "А пирамидата е просто един добре оформен конус, нали – конус, взел решение да е малко по-подреден."

• "Седемте хиляди години бяха научили царете, властващи край Джел, че килиите трябва да са проектирани да задържат затворниците вътре в тях."

• "Още време се нави на макарата на вечността, преди тишината отвъд килията, причинява от липса на звук, да се превърне бавничко в тишина, предизвикана от някой, който не вдига никакъв шум."

• "Животните не биха могли да постъпват така. Трябва да си човешко същество, за да си толкова истински тъп."

• "[...] ако така и така ти се случи най-лошото, можеш да спреш да се притесняваш [...]"

• "Странно усещане е да пълзиш по покрива на собствения си дворец, като се опитваш да не налетиш на собствените си стражи, отдаден на мисия в пълно нарушение на лично издаденияот теб указ и с ясно съзнание за факта, че ако те хванат, ще се окажеш хвърлен по своя заповед на свещените крокодили."

• "Когато камилите препускат, те мятат краката си максимално далеч от тялото си, а после се втурват след тях, за да ги догонят."

• "Но сега те бяха тъмни и безмълвни, а тишината пищеше и мракът се втренчваше."

• "Голямо облекчение е да знаеш, че боговете са си на мястото. Но да разбереш, че са тук и сега – ето това е ужасната страна на нещата."

• "[...] няма на света нещо, което да може така да разклати вярата, като това да видиш ясно и точно предмета на вярата си. Да видиш, противно на всеобщото схващане, не означава да повярваш. Там свършва вярата, защото от нея няма повече нужда."

• "Ти стой тук. Ще свирна, ако е безопасно, да ме последваш.
    – Ами ако не е безопасно?
    – Ще пищя."

• "Бързина беше дума, която веднага се асоциираше с костенурки, понеже те не разполагаха с нея."

• "Вярата е сила. Слабичка е в сравнение с гравитацията – когато стане дума за местене на планини, гравитацията винаги е на първо място."

• "Никой не се безпокой повече от появата на бог от жреците му, все едно внезапно да ти дойдат ревизори."

• "Замислиха се. След това се замислиха още повече."

• "Сигналът беше ясен. Остана сам. Въпреки че ако по някакъв начин спечелеше тази битка на волята, щеше да е заобиколен от хора, които ще го уверяват, че през цялото време са били зад гърба му."

• "Там дори горещината е древна, въздухът е гъст и безжизнен и те притиска като порок, просто чувстваш, че е сътворен от твърдо сварени векове."

• "Тези мъже са философи, помисли си. Така му бяха казали, Следователно мозъците им са толкова големи, че побират идеи, на които никой друг не би обърнал внимание за повече от пет секунди."

• "Ако разполагаш с голо теме и дълга бяла брада, значи каквото и да имаш между тях, то трябва да прелива от мъдрост."

• "Ролята на слушателите никога не е била достатъчно ценена. Добре известно е обаче, че повечето хора изобщо не слушат. Просто използват времето, докато някой друг говори, за да измислят какво ще кажат след това. [...] Бардове и поети се намират под път и над път, но добрият Слушател трудно може да се открие или поне трудно може да се открие повторно."

• "– Диаметърът е в определено съотношение с обиколката, както ти е известно. Би трябвало да се вмества три пъти. Би сметнал, че е така, нали? Но наистина ли е така? Не. Три цяло едно четири едно и сума ти други числа. Нямат край проклетниците. Знаеш ли колко ме нервира това?
    – Предполагам, че те нервира изключително много – отвърна любезно Тепик.
    – Правилно. Това ми подсказва, че Създателят е използвал неуместен вид окръжности. Та това дори не е правилно число! Имам предвид, три цяло и пет щеше да е приемливо. Или три цяло и три. Така би изглеждало правилно.
    Той погледна навъсено към ПИ-цата.
    – Съжалявам, че Ви прекъсвам, но казахте, че все някога трябвало да се случи?
    – Какво? – попита Птагонал и от дълбините на мрачното си настроение добави: – ПИ!
    – Какво трябвало да се случи?
    Не можеш да се бъзикаш с геометрията, приятелче. ПИ-рамиди ли? Опасни неща. Само неприятности."

 • "Лошото на живота е, че никога нямаш възможност да се поупражняваш, преди да го започнеш."

• "– Хайде сега де, престъпник е мръсна дума, нали се сещаш? – отвърна дребният прародител – Бих предпочел "предприемач"."

• "Всички велики умове са съгласни, че когато пресичаш палеща пустиня, добра идея е да си с шапка на главата."

• "Камилата, изпаднала в бедствено положение, не е срамежливо създание. Тя не виси по кръчмите, оклюмана над самотно питие. Не звъни на стари приятели да им поплаче на рамото. Не се самосъжалява и не пише тъжни поеми за Живота и колко ужасен изглежда той от гарсониерата."

• "Но мултивселената бъка от малки измеренийца, пешеходни алеи на сътворението, където въображаеми същества могат спокойно да се размотават, без да бъдат прегазени от сериозната действителност. Понякога преминават през дупки в реалността и отмъстително въздействат на тази вселена, като раждат митове, легенди и обвинения, че си пия и невменяем."

• "Сфинксът е нереално създание. Той съществува единствено защото някой си го е представил. Всеизвестно е, че в една безкрайна Вселена, всичко, което може да бъде измислено, би трябвало да съществува някъде, а повечето подобни неща не биха успели да просъществуват в добре дефинирана пространствено-времева рамка и биват избутвани в някое странично измерение. Това може донякъде да обясни хроничната раздразнителност на Сфинкса, въпреки че всяко създание с тяло на лъв, гърди на жена и криле на орел ще има сериозен проблем с идентичността си и не му трябва много, за да се разгневи."

• "– Ти си сфинкс – каза Тепик.
    – Сфинксът – поправи го Сфинксът.
    – Леле. Вкъщи имаме страшно много твои статуи. – Той погледна нагоре, а след това още по-нагоре. – Представях си те по-малък.
    – Трепери, смъртнико, защото си в присъствието на мъдрия и ужасяващия – Сфинксът премига. – Ония статуи добре ли изглеждат?"

• "Доста отдавна някои страни бяха експериментирали с идеята за жертвоприношение на цар. Няколко години гуляи и властване, после кръц – отваря се място за нова администрация."

• "Слънцето най-после залязваше – боговете на нощта и вечерта бяха взели надмощие над дневните богове, но битката бе безмилостно дълга. И като се замислеше за всички тези неща, през които щеше да мине слънцето – изядено от богини, прекарано с лодки под света и така нататък – имаше голяма вероятност да не се появи отново."

• "Ако трябваше да проектираш нещо с единствената цел да наблегнеш на масата му, тъкмо от пирамида имаш нужда."

• "По отношение на населението некрополът надминаваше всички останали градове в Старото царство, но обитателите му не излизаха твърде често, а и нямаше какво толкова да правят през съботните вечери."

• "Обстановката можеше да накара и сардина да страда от клаустрофобия."

• "Никой не би могъл да каже на какво основание той седи на трона, но и никой друг не гореше от желание да се настани там, освен това всички с облекчение слушаха нарежданията, изречени със спокоен и уверен глас. Ако използваш спокоен и уверен глас, хората се оказваха способни на какво ли не, а царството бе свикнало със спокоен и уверен глас."

• "– Приятно местенце – отбеляза той, свеждайки хилядолетни архитектурни придобивки само до две думи."

• "Долината беше стара, толкова стара, че можеш да повярваш, че е била създадена първа и е наблюдавала как се оформя останалият свят около нея."

• "Измеренията вероятно бяха по-сложни, отколкото си ги представяха хората. Вероятно времето също. Вероятно и хората, въпреки че те бяха по-предсказуеми."

• "Можеш далеч да стигнеш с некадърни съветници."

• "Сигурен съм, че двама ще си паснете като къща и огън – каза той и си помисли: писъци, пламъци, хората бягат..."

• "Отговорите предполагаха наличието на въпроси, а въпросите не водеха до никъде. Въпросите само разваляха всичко."

• "Никога не се доверявайте на вид, който непрекъснато се зъби. Това значи, че си е наумил нещо."

• "Природата се отвращава от аномалии в измеренията и прилежно ги отделя настрана, за да не беспокоят хората."

Досега не бях се срещала с Тери Пратчет, като изключим това, че е премного популярен, за да нямам представа за творчеството му. Навярно затова в първите страници вложих небивало усилие да схвана всеки отделен детайл от обстановката – мероприятие трагично, което ми коства и време, и ентусиазъм. Оказа се и по-скоро излишно. За щастие славата на автора и собственото ми усърдие ме придвижиха напред, където скоро бях завъртяна от действието.
Доволно завеяният, длъгнест младеж Морт е споходен от късмета да постъпи на работа при героя Смърт. Тяхната среща е основополагаща за сюжета на романа. Като чирак на такава отговорна служба, Морт има за задача да помага безпристрастно за умирането на всеки, чиито час е настъпил. Буйната му младост естествено изпада в противоречие с правилата, което поражда вселенско разцепление на действителността. Възникналите проблеми пък извеждат наяве неговия потенциал и образът му претърпява съществено развитие в хода на книгата.
Морт естествено не е сам в приключенията си. Замесени са както момичета, така и магьосници. Първите съвсем класически са в основата на "драматичната" история. Вторите са ми леко неприятни, защото, оказва се, са големи мърлячи и май повече се насмитат, отколкото да свършат нещо полезно.
Омаяна съм обаче от Смърт. Всеки път е удоволствие да срещам този аристократ и да изследвам напоените с философия разговори, в които е участник. Обаятелен образ, достоен да пребъде във вечността. По-долу ще разпознаете думите му, изписани с главни букви - подобаващ тон за достойната му личност.
Оставям ви с тиха почит към магията на Пратчет:

• "Учените са изчислили, че шансът наистина да съществува такава очебийна нелепост е едно на милион."
   Но магьосниците са пресметнали, че шансовете едно на милион се сбъдват девет пъти от десет."

• "И на твое място няма да се изтърва, че чета, щото хората се разстройват."

• "– Но Вие сте Смърт! Вие се занимавате с убийства на хора!
   – АЗ? С УБИЙСТВА? - видимо се оскърби Смърт. – В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ. ХОРАТА ГИ УБИВАТ, ВЯРНО, НО ТОВА СИ Е ТЯХНА РАБОТА. АЗ САМО ГИ ПОЕМАМ ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК. В КРАЯ НА КРАИЩАТА ЩЯХМЕ ДА ОБИТАВАМЕ СТЪПИСВАЩО ГЛУПАВ СВЯТ, АКО ХОРАТА ГИ УБИВАХА, БЕЗ ТЕ ДА УМИРАТ, НАЛИ?"

• "– Та къде казахте, че е разположена фирмата Ви? - сети се пак Лезек. – Далеч ли е оттука?
   – НЕ ПО-ДАЛЕЧ ОТ ДЕБЕЛИНАТА НА СЯНКА – увери го Смърт. – ТАМ, КЪДЕТО БЕШЕ ПЪРВАТА ПРИМИТИВНА КЛЕТКА, ТАМ БЯХ И АЗ. ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЧОВЕК, ТАМ СЪМ И АЗ. И КОГАТО ПОСЛЕДНИЯТ ЖИВОТ ПЪЛЗИ ПОД ЗАМРЪЗВАЩИТЕ ЗВЕЗДИ, ТАМ ЩЕ БЪДА И АЗ."

• "– Аз... ами наблюдавах хората. Гледат Ви, но сякаш не Ви виждат. Правите нещо на умовете им.
   Смърт врътна глава.
   – САМИ СИ ГО ПРАВЯТ. НЯМА НИКАКВА МАГИЯ. ТЕ НЕ МОГАТ ДА МЕ ВИДЯТ, ПРОСТО НЕ СИ ГО ПОЗВОЛЯВАТ. ДОКАТО НЕ МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО, РАЗБИРА СЕ."

• "– Ти знаеш ли какво става с момчетата, дето задават прекалено много въпроси?
   Морт се замисли.
   – Не знам - отвърна накрая. - Какво?
   Настъпи тишина. Албърт си разкърши гърба и изрече:
   – Да пукна, ако знам. Сигурно научават отговорите. Така им се пада."

• "Хората не искат да зърнат онова, което е немислимо."

• "Прекрачиха през стената. Морт беше по средата ѝ, когато осъзна, че е невъзможно да минава през стени.
   Самоубийствената логика едва не го уби. Усети хладния камък около крайниците си, но един глас изрече в ухото му:
   – ПОГЛЕДНИ ПО ДРУГ НАЧИН НА ПОЛОЖЕНИЕТО. НЕМИСЛИМО Е ТУК ДА ИМА СТЕНА. ИНАЧЕ НЯМАШЕ ДА МИНЕШ ПРЕЗ НЕЯ. НАЛИ, МОМЧЕ?"

• "Тук се продаваше всичко от игли до прозрения за спасението на душата [...]"

• "Имаше нещо във въздуха на града, което не можеше да се сбърка. Веднага налагаше впечатлението за въздух, който доста си е поживял."

• "Беше неудържима като хода на времето."

• "Вярата е сила."

• "Макар и окъпан в алкохол, неговият мозък се опитваше да привлече вниманието му."

• "– И КОЙ Е ТОЗИ КЕФ?
   – Кефът не е някой, кефът е каквото сам си направиш."

• "Гласът ѝ би поддържал млякото прясно поне един месец."

• "Слънцето изпълзя над хоризонта, реши и този ден да си свърши работата и започна да се издига."

• "– Доколкото успях да установя – подхвана посредникът, – не притежавате никаква полезна квалификация или дарби. В такъв случай не сте ли се замислял за учителската професия?"

• "– КАК НАРИЧАТЕ СЪСТОЯНИЕТО, КОГАТО СТЕ СГРЯТ ОТВЪТРЕ И ДОВОЛЕН, И ВИ СЕ ИСКА ВИНАГИ ДА Е ТАКА?
   – Май му викаме щастие."

• "– Толкова ли е просто? Не си ли помогна с магия
   – Само със здравомислие. В края на краищата се оказва, че то заслужава по-голямо доверие."

• "– Какво те подтикна да станеш магьосник? – попита тя глухо, сякаш навличаше нещо през глава.
   – Ами работата е на закрито и не се вдига тежко.  Освен това май исках да науча какво движи света."

• "След жезъла оставаше линия от сияен октарин - осмият цвят в спектъра, присъщ на магията. Оттенъкът на въображението."

• "– Всичко е само в главата ти! - развика му се тя. – Ти си такъв, за какъвто се мислиш!"

• "Вече знаем, че светлината на Диска е мудна заради неимоверното магическо поле. Не е като светлината другаде. Пораснала е, видяла е това-онова и не изпитва потребност да фучи наоколо. Знае добре, че колкото и бързо да скочи в някоя посока, мракът вече я е изпреварил, така че върши всичко полека."

• "Полунощ се плъзгаше над пейзажа като прилеп с кадифени криле."