Не е лошо, когато краят на работния ден е ознаменуван от някое научно мероприятие, а ако за трета точка добавим и културен елемент, си става направо триъгълник, в който тъпи върхове няма. В зависимост от субективните обстоятелства, разбира се. Фактът, че моите обаче ме отведоха в т. нар. "Бермудски триъгълник" на Софийския университет - Факултет по математика и информатика, Химически факултет и Физически факултет, ми даде повод да направя обратното на безследното изчезване, практикувано в прототипния атлантически район.

Първият 'появяващ' кадър е от вселенския втори етаж на корпус А на Физическия факултет. Вторият маркира успешното ми преминаване край Химическия факултет на излизане от зоната, малко преди над нея да се спусне мрак.

По думите на моя информатор, градът е с дължина около 10 км по долината, а в най-широката си част има не повече от три основни улици.

Освен през централния градски площад, 10-минутна пешеходна разходка из центъра на Троян ни отведе до тези стари къщи. Признаци на живот забелязах само в крайната дясна, използвана като шивашко ателие, а занемареният външен вид на останалите не ми вдъхна оптимизъм. Въпреки това ги намирам за крайно привлекателни и бих се върнала за следващ, по-сериозен тур.

Пред Музея на занаятите мернах и информация за пътеките в района - дългата е не повече от 5 километра, което се съчетава идеално с посещение на града.

Без желанието за мрачни внушения - напластената история в прогреса на разрухата е омайна! Парчетата се ронят, но духът е жив.

Архив: юни 2013 г.

Архив: май 2013 г.

Архив: април 2014 г.