Ямбооол
Съжалявам, но винаги, когато си помисля за Ямбол, изниква нелепата асоциация с почти култовото парче на Дражето. По-важното е, че положих първата копка на промяната с посещението ми в града. Възможността да се полутам с кола в търсене на центъра, ме въведе в пълна невъзможност да разгранича отделните му пространства, но със стъпването ми на пешеходната зона (снимката долу) нещата започнаха да си идват по местата. Наскоро ремонтираното стъргало е приветливо както за разходки, така и за отмора - с множеството си пейки, кафенета и ресторанти, а градът ми се издигна още повече в очите, когато в разбрах, че има и втора улица, лишена от присъствието на автомобили.
С късмета на неподготвен турист и ограничено време успях да видя сградите на общините Ямбол и Тунджа, Народно читалище "Съгласие" и мол "Ямбол". Изненада за мен бяха двете постройки от турско време - Ямболският безистен, който в момента е в напреднала фаза за приютяването на търговски обекти, както и джамията с извънредно ниско минаре.
Не посетих Централния градски парк - пропуск, отбелязан ми в последствие от тукашен. И задължително за следващия път - античният град Кабиле.
Когато носиш Пловдив
PLoveDiv
Не може така - ще ги научите чужденците грешно да казват името на града. Или поне да го пишат. Виждам го как след две-три хилядолетия в историческите сведения е вписана появата на новото име...
Но Пловдив действително е Любов.
А трансформацията, която претърпя Капана през последните години, е Щастие. )
По Главната улица
По Главната улица в Пловдив има изключителни сгради. За да ги забележите обаче трябва: 1. да игнорирате витрините на търговските обекти, и 2. (далеч по-трудно) да отместите поглед от колоритния пловдивски гражданин.
Аранжировката тук бе провокирана от осветено дръвце върху следзалезното небе. Докато люшках ръце в търсене на перфектната пропорция, "стъпих" на отсрещната сграда, а именно Градската художествена галерия.
Пловдивеем си
Иначе казано: "Бичим айляк". Как точно се прави*? Веднага обяснявам.
Насочете вниманието си върху кадъра. Това е.
* По отношение на айляка думата "прави" може би не е съвсем точна, защото той изключва правенето на каквото и да било, доколкото думата буди някакви асоциации с работа. Айлякът е удоволствие и в този ред на мисли е по-точно да обясня, че се чувства. )
Малко физика, малко химия
Не е лошо, когато краят на работния ден е ознаменуван от някое научно мероприятие, а ако за трета точка добавим и културен елемент, си става направо триъгълник, в който тъпи върхове няма. В зависимост от субективните обстоятелства, разбира се. Фактът, че моите обаче ме отведоха в т. нар. "Бермудски триъгълник" на Софийския университет - Факултет по математика и информатика, Химически факултет и Физически факултет, ми даде повод да направя обратното на безследното изчезване, практикувано в прототипния атлантически район.
Първият 'появяващ' кадър е от вселенския втори етаж на корпус А на Физическия факултет. Вторият маркира успешното ми преминаване край Химическия факултет на излизане от зоната, малко преди над нея да се спусне мрак.