Вторник, 03 Януари 2023 13:02

"Омагьосана зима" от Туве Янсон

Сега имам всичко - рече си Муминтрол. - Имам цялата година. Заедно със зимата. Аз съм първият муминтрол, който е живял цяла година.

"Омагьосана зима" от Туве Янсон

Чета бавно и попивам всяка дума от новото си четиво. Началните редове ме изпълват с топлина и уют, за каквито всеки може да мечтае в навечерието на коледно-новогодишните празници, пък макар и действието да се развива насред скованата белота на Севера. Бавно и с удоволствие се потапям в света на "Омагьосана зима" от Туве Янсон. Част от основната поредица за муминтролите и с оригиналните авторови илюстрации, книгата е издадена у нас от "Дамян Яков", в превод от Теодора Джебарова.
Изпълнена с високи очаквания, още с първите страници по лицето ми се плъзва усмивка на удовлетвореност. Мислено кимам утвърдително на избора си, натрупвайки преспи от удоволствие в душата си. Разбутвам одеялцето си и редом със събудилия се по неволя Муминтрол, правя първите крачки в притихналия дом на спящото семейство, дълбоко потънали в традиоционния си зимен сън. Неподвижен изглежда и светът навън, чиято снежна цялост предстои да нарушим със своите лапки (защото в духа на книгата всички създания, които се появяват, разполагат именно с такива, и аз нямам ни най-малко желание да се разграничавам от този запленяващ колектив).
Тягостната самота на събудилия се по никое време Муминтрол, за негов късмет, не продължава дълго. Добродушен, гостоприемен и почтителен, край него се завъртат не един и двама приятели. Първоначално полека встъпват персонажи като мъдрата Тоо-тики и саможивата Мю, а впоследствие нахлува гъмжило от чудати образи, сред които муминският праотец, кучето Хленч, досадният хемул, плахата бубалина Саломе и цял отбор потайници. Докато повечето от героите будят умиление, мистичната Мразка и достопочтената ледена царкиня предизвикват вледеняващ респект.
С всички странници, които зимата довежда, на Муминтрол не му остава много време за носталгия по топлите времена. С удоволствие наблюдавам всяка среща, разговор и действие, а някои събития ме карат да затая дъх. Дълбоко в съзнанието ми се запечатва първият изгрев, ознаменуващ финала на полярната нощ, снежната фъртуна и всички забележителни моменти от настъпващата пролет.
Магическо очарование е пропило страниците на книгата. Същевременно не губи и своята реалистичност – трудностите на героите не се спестяват на читателя, опасностите и дори смъртта са налице, но без да се превръщат в трагедия, а са фино и деликатно представени. Философските внушения също са навсякъде и макар "Омагьосана зима" да е детска книга, ме размисли и развълнува силно. Ако не страдате от предразсъдъци, ограничаващи ви в литературата за възрастни, а напротив – обезателно разгърнете тази или друга част от поредицата на Туве Янсон. За себе си съм сигурна, че ще го направя отново и силно вярвам, че с която и да продължа, няма да сбъркам.

• „Но после реши, че сигурно е много страшно да си единственият буден, когато всички останали спят."

• „Ако знаех, че той знае, че заради него съм тръгнал да се катеря по тези планини, бих могъл да го направя. Ама така, съвсем сам няма да мога."

• „А сега си мисля за северното сияние. Кой знае дали го има или само се вижда. Всичко е много несигурно и тъкмо това ме успокоява."

• „[...] зимата гъмжеше от странни същества, които се държаха загадъчно и своеволно."

• „Муминтрол помълча малко. После въздъхна:
   - Някой изнася неща от татковата къща.
   - Какво по-хубаво от това! - възкликна Тоо-тики весело. - Прекалено много неща има около теб. Да не говорим за нещата, които помниш, и нещата, за които мечтаеш."

• „Видиш ли, има толкова много създания, които не могат да си намерят място през лятото, нито през есента, или пролетта - подхвана тя [Тоо-тики]. - Всички, дето са плахи и малко по-особени... Разни нощни животни и същества, които никога не са имали свои приятели и в които никой не вярва. Цялата година те се държат настрана. А сетне, когато всичко притихне и побелее, и нощите станат дълги и останалите заспят зимния си сън - тогава те излизат наяве."

• „Въздухът сякаш поомекна. Наоколо не се виждаше нищо от гъстия сняг и Муминтрол изпадна в същото въодушевление, което го обземаше лятно време, когато нагазваше в морето. Съблече трескаво хавлията и се хвърли с главата напред в една преспа.
"Зима! - помисли си той. - Та аз дори бих могъл да я обикна!"

• „Жалко, че интересните неща свършват тъкмо когато си престанал да се боиш от тях и най-сетне започнеш да се забавляваш."

• „Настъпи онзи тайнствен месец с красиви слънчеви дни, с капчуци от стрехите, ветрове и бързо летящи облаци, а пък нощем - остър студ, заледяване и ослепителна лунна светлина."

• „- Защо не ми каза всичко туй през зимата? - прекъсна я Муминтрол. - Щеше да ме утеши. Аз ти казах: "тук растяха ябълки", "пък ти само ми отговори: "а сега расте сняг ". Не разбра ли, че ми беше тъжно?
Тоо-тики сви рамене.
- Всеки трябва да открие всичко сам и съвсем сам да се прекатери през него."

Публикувана в Дневник
Събота, 26 Ноември 2022 09:48

"Жега" от Ричард Касъл

"Жега" от Ричард Касъл

От сантимент към сериала "Касъл" си взимам първата книга от въздългата поредица за Ники Хийт. "Жега" от Ричард Касъл излиза у нас през 2012 г., благодарение на Издателство Pro Book, в превод от Емануил Томов. Приятна закачка е и името на Ричърд Касъл и снимката на актьора, изпълнил неговата роля в сериала, представени като авторови, както и посвещението на К.Б. и 12-и участък, с което на фикцията се вдъхва усещане за истинност. Любопитството ми към четиво, откровено попадащо извън обичайните ми апетити, ме кара незабавно да разгърна неговите 272 страници и да разбера за какво иде реч.
Жега ни връхлита още с първите редове, мен, главната героиня Ники Хийт и всички нюйоркчани насред тамошните горещници. Откриващата сцена е в типичния за сериала стил – директно предаване от местопрестъплението. В този първи "епизод" са включени дребни въвеждащи детайли, но авторът не губи време и ни запраща във вихрушка от много диалози и силна динамика при разнищването на извършеното убийство.
За разрешаването на случая към Хийт, с прототип екранната героиня Кейт Бекет, се присъединяват репортерът Джейми Руук, a.k.a. Рик Касъл, Роули и Очоа – аналози на тандема Райън и Еспозито, и приятелката ѝ Лорън Пери – Лейни. Маргинално присъствие имат още няколко персонажа с роли и в сериала. При подобен паралел е невъзможно, докато чета, в главата ми да не звучат и гласовете от дублажа.
И тук нашата топ следователка е загубила своята майка в следствие на престъпно деяние. Остава въпросът как ще се разреши този по-съществен случай в хода на цялата книжна поредица, както и дали ще се появи зловещ гений, аналогичен на демоничния Троен убиец. Далеч по-тривиален е настоящият казус, в който жертва е стротелен магнат с не един и двама "доброжелатели".
Усещането, което дава книгата, е досущ в духа на сериала. Въпреки някои схватки, действието върви леко, без излишно напрежение и няма какво да крия – случаят се разрешава в познатия ни стил. Обичайно хората сравняват екранните и книжните версии, като превзето отсъждат в полза на четивото, но тук припокриването между двете е пълно, като дори си позволявам да се изкажа в полза на сериала. Характерните хумор и лекота в книгата не ми допадат, но от друга страна, ако човек подходи с реалистични очаквания без изисквания за особена литературна стойност – бъдете сигурни, че няма с какво да ви разочарова, защото "Жега" е точно това, което трябва да бъде. Не бих препоръчала книгата на сериозните читатели, но на феновете на сериала и търсачите на развлечение – защо не!

• „[...] спокойните винаги имат най-много гняв за изливане."

• „Понякога най-добрият начин да зададеш въпрос бе да не го зададеш."

Публикувана в Дневник
Неделя, 11 Септември 2022 15:13

"Илюзии" от Ричард Бах

Ако известно време
се опиташ да си измислен
ще се убедиш, че измислените
герои понякога са по-истински
от хората с тела и туптящи сърца.

"Илюзии" от Ричард Бах

Без да съм си представяла, че държа синьо перо, ето че едно такова се озова в ръцете ми. Това върху корицата на "Илюзии" от Ричард Бах, Издателство "Хермес", 2011. Ако зависеше от мен, едва ли щях да посегна към книга с дизайн като тази, вероятно затова и тя престоя достатъчно дълго време сбутана между останалите, преди действително да я зачета. Но ето, че в един безбрежен августовски ден спрях точно на този пристан.
Или по-правилно не пристан, а летище. Дори не летище, а поле, нейде из Средния запад на Щатите. Книгата започва със страници от дневник, но разказвачът, Ричард, бързо ни въвежда в обстановката и срещата си с Доналд Шимода, Месията монтьор. Предусетила философския привкус на четивото, в което междувременно попрелитат и два биплана, бързо получавам асоциация с "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" от Робърт М. Пърсиг. Това усещане не ме напуска до края, макар книгата на Бах да е далеч по-ведра, кратка и лека като четиво.
Героите не губят време и скоро след запознанството си преминават в откровени разговори за естеството на професията "Месия", проблемите, свързани с практикуването ѝ, и как изобщо се става Учител. Сетне се зареждат поредица от необикновени за Ричард случки от професионалната практика на Дон, разговор за живота и филмите като негов аналог – за илюзията на филма и илюзията на живота, защото "за да изживееш илюзията се иска време и място".
В крайна сметка се стига до уроци по месийство. Тук вече книгата ми напомня историите на Карлос Кастанеда и неговия Дон Хуан. И ако при Кастанеда предмет на уроците е осъзнатото сънуване, то Бах избухва с илюзии наяве. Нашите герои продължават с упражнения за ходене върху вода, къпане с пръст, минаване през стени – хиперпрактично, не мислите ли? Тук някъде се явява и синьото перо, за което вече споменах. Всичко това примесено с идеи, свързани с това, че всеки живее в собствен свят, а не такъв споделен с останалите няколко милиарда жители на планетата, да речем, с размишления върху самотата и свободата.
"Илюзии" на Ричард Бах е прекрасна кратичко и лежерно четиво, с което да размърдате профилософски ориентираните дялове на мозъка си през лежерните летни дни. Един текст за изборите в живота, с който, напълно в духа на книгата, имате право да се съгласите или пък не.

• „Вътре във всекиго от нас е заложена силата да изберем: здраве или болест, богатство или бедност, свобода или робство. Именно ние и никой друг направляваме всичко това."

• „През живота те води едно вътрешно ученолюбиво създание, палавото одухотворено същество, което е истинският ти Аз. Не обръщай гръб на възможните бъдещета, ако не си се убедил, че няма какво да научиш от тях. Винаги разполагаш със свободата да размислиш и да избереш друго бъдеще или друго минало."

• „Не съществува проблем, който да не ти носи подарък. Търсиш проблемите, защото имаш нужда от техните дарове."

• „Човек свиква със самотата, но наруши ли я дори за един-единствен ден - и наново трябва да свиква с нея."

• „Онова, което свързва истинското ти семейство, не е кръвта, а уважението и радостта от съвместния ви живот."

• „Научиш ли всичко, което знае вълшебникът, вълшебствата му вече не са вълшебства."

• „Представи си Вселената прекрасна,красива и съвършена [...] И после можеш да бъдешсигурен в едно: Абсолютът си я е представилмъничко по-прекрасна, отколкото ти."

• „Ако наистина искаш да изпъдиш от живота си някой облак, не вдигай толкова шум, просто се отпусни и го прогони от мислите си."

• „Никога не те спохожда желание, бе да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това."

• „Захванеш ли се да доказваш, че нещо ти пречи, то наистина започва да ти пречи [...]"

• „Всеки човек, всички случки в живота ти са в него, защото си ги привлякъл ти. Твоя работа е да решиш какво ще правиш с тях."

• „Ти си това, което мислиш."

• „Ето как ще провериш изпълнил ли си мисията си на Земята. Ако си жив, не си."

• „- Излиза, че наистина знаеш всичко.
   - Ти също, разбира се. Просто знам, че знам всичко."

• „- Хората, които превиват гръб, за да си изкарат прехраната, го правят, защото го искат - отвърна Шимода. - Точно както онези, които си вадят хляба, като се забавляват."

• „За да живееш свободен и щастлив, трябва да пожертваш скуката. Тази жертва невинаги е лесна."

• „Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда."

• „Случва се в различно време и пространство, а всяко различно време и пространство е сън за всеки благоразумен, здравомислещ жител на Земята [...]"

• „[...] не числеността на тълпите определя колко добър е един учител."

Публикувана в Дневник
Неделя, 11 Септември 2022 10:26

Скандинавски легенди

Слънцето докосвало хоризонта, сякаш било кацнало на пределната черта на морето, без да се реши да се гмурне.

Скандинавски легенди

В почивния ден успявам да стана рано, преди останалите членове на семейството да са се разбудили. Топлото капучино е вече до мен, а в приятен контраст е хладният повей на пристъпващия през леко открехнатия прозорец септември. Компания ми прави новото книжно съкровище от Издателство "Миранда" – "Скандинавски легенди".
Сред тази атмосфера на тишина и уют разгръщам страниците и се понасям далеч на север сред отвесни скали, яростен плисък на сурови вълни и крясък на чайки. Там, на ръба, потръпвам пред гледката и се вълнувам за пътя, който предстои да измина.
В стоте страници на великолепното издание в голям формат откривам осем истории, скрити зад дебели корици. Изящните илюстрации от италианския художник Федерико Сантен са първият полъх от атмосферата, в която се потапям. Дивната красота на Севера се превръща във фон на срещите ми със самия Тор и неговите наследници, с чудати елфи, тролове и джуджета, със стада от елени, лосове и глигани. Дръзки мореплаватели, смели приключенци или тихи мечтатели, героите ме очароват със своите действия. Заедно полагаме основите на Све-я, Нор-вег, Фар-ьор, Ис-ланд и Грен-ланд, а между големите събития ставам свидетел на носталгията по дома, силната бащина, синовна и братова обич, отплатата на добри дела, търпението и жертвите по пътя на великата съдба. Специална за мен е историята на "Момчето, което искало да бъде сянка", защото в нея откривам легендата, която стои зад природния феномен, известен като Призрака на Брокен.
И ако започнах книгата с топла безалкохолна напитка, то след прочетеното с удоволствие ще налея халба студена бира, с която да си кажа "Наздраве!" с героите, които вече надигнаха чашите. Макар изданието изначално да е адресирано към младите читатели, естетиката му несъмнено ще привлече и мнозина на по-зряла възраст, а тематиката по подразбиране лежи на сърцето на почитателите на специален музикален жанр, към чиито редици се числя и аз.

С благодарност към Издателство "Миранда" за предоставения екземпляр!

Публикувана в Дневник
Понеделник, 22 Август 2022 12:12

"Затворен в теб" от Йова Станкова

 

"Затворен в теб" от Йова Станкова

Твърда синя корица, черна обложка и деликатно щрихован пумпал. Пумпалът на времето, както скоро ще стане ясно, се завърта, за да ме хвърли в смразяващ пролог с тежък криминален случай, стереотип на родната действителност. Бързо преминавам през местопрестъплението, за да вляза с тихи стъпки, още преди зазоряване, в дома на Дамян и неговата избраница Таня.
Следващите страници ме отвеждат в зората на тяхното познанство и отвъд, за да науча какви са главните герои и заедно, и поотделно. Те са познати образи от нашето съвремие. Дамян е млад, привлекателен софиянец, сравнително добре уреден, получил наготово живота си в столицата. Таня е здравословно амбициозно момиче, израснало на село, за която борбата за големия град е въпрос на оцеляване.Така казано може да прозвучи порочно, но в действителност това е бленуваната връзка – красива, дълбока и... истинска, както я определя самата Таня.
Но какво става, когато мечтата се сбъдне, когато се превърне в ежедневие, а реалността вземе превес? Има ли една двойка бъдеще сред битовите несрети? Колко важен е материалният успех на мъжа за жената до него? А за самия мъж? Може ли любовта да се превърне в товар?
Следва въздълго зацикляне в разсъждения по тези въпроси. Затворен най-вече във вътрешните терзания на главния герой, сюжетът се отпушва след стотната страница с неговото заминаване на гурбет, когато Дамян заживява в Германия, а Таня без Дамян. Той е там уж заради любимата, но новият му живот като че ли донася ненавист към нея, прозира комплекс за малоценност, а от миналото му изплува ключов детайл, издаващ слабохарактерност. Все пак, той постига жадувания материален успех в чужбина, но дали жената, за която уж заминава, го чака на мястото, където я е оставил?
Заглавието "Затворен в теб" перфектно предава усещането и атмосферата на романа – в лишените от диалози пасажи липсва динамика. Те обаче ни потапят в душите на самите герои. Вътре в Дамян, вътре в Таня, Жулиета, Надя – харесва ми как отделните глави отразяват историята от различните гледни точки.
Романът започва бавно и колелото на сюжета се завърта мъчно, върви мудно. На места изпитвам нуждата от допълнително шлифоване на изказа и редакторска намеса, тук-там забелязвам коректорски пропуски.
Постепенно обаче настъпва качествена градация и книгата се изгражда все по-пълноценно, свободно и смело в хода на повествованието, за да достигне до един удовлетворяващо засукан финал. "Затворен в теб" от Йова Станкова, Издателство "Черно фламинго", 2021 г., в никакъв случай няма да се хареса на читатели, които търсят динамика или различен от познатия ни свят, но ако дълбокото потапяне в душевността на героите и проблемите на реалността, в която живеем, ви вълнуват, то това е вашият роман.

С благодарност към автора и издателството за предоставения екземпляр!

• "Но съдбата не може да бъде спряна. Решенията не могат да бъдат вечно отлагани, ако сам не ги вземеш, то някой друг ще ги вземе вместо теб и те няма да са в твоя полза."

• "Но това, което другите нямаха, а Таня имаше в изобилие, бяха амбицията и упоритостта, каквито може да има само някой, който няма друг избор."

• "Всяка мечта е завинаги, като че ли след нея няма нищо, никой не планира за след мечтата, защото мечтата е толкова сладка и невероятна, че не смееш да погледнеш след нея, там, където е отвъд сбъдването на мечтите."

Публикувана в Дневник
Вторник, 02 Август 2022 13:54

"Живей щастливо!" от Мария Келберт

Щастлив или не, животът трябва да е интересен и пълен с приключения, но по-добре да е щастлив.

"Живей щастливо!" от Мария Келберт

"Живей щастливо!" от Мария Келберт, позната още като Мария Станкова, попадна в ръцете ми по случайност. Щастлива или не, предстои да разберем. Ако изборът се беше паднал на мен, вероятно нямаше да се спра на червената корица, защото това съвсем не е моя цвят, нищо че имам страшен фетиш към "ъндърграунд" стени като тази тук. Не мога да отрека обаче, че решението на художника Иво Рафаилов, както впоследствие ще се окаже, е крайно подходящ. Издателството е "Колибри", а годината е 2022.
Както бързо научавам, в малко над 200 страници Мария Келберт е събрала 2 новели и няколко разказа. Доволно потривам ръце и захапвам по ред на появяване. Първата история, под заглавието "Радостта от живота", е новела с бързо, неочаквано и любопитно развитие. Напоена с хумор, тя е леко и непретенциозно четиво, с приятна интрига, динамика и обрати. Повествованието е деструктурирано с отклонения, запознаващи ни по-детайлно с ключовите герои и миналото им, оказало въздействие върху настоящето, сред които емблематичните Цецилия Мюлер, Агнешка и Елена Розенбаум. Развитието на сюжета е непридвидимо, а накрая то бива увенчано от нещо като дълъг финал с неочакван обрат, който държи читателя в напрежение за края, а той е идеално удовлетворяващ в духа на цялата новела.
Втората история далеч не е толкова хумористична, но отново не липсват авторови забежки, които да разведрят криминалния случай. Сюжетът на "Проститутката с дървения крак" е по-заплетен, а героите ми дават повод лесно да му поставя клеймото "италианска афера". Чудати образи има и тук, като топ персонажът в това отношение е злобното джудже Родригес Антонио – ще го обикнете скоропостижно, сигурна съм. Финалът, който ще го прочетете още в началото, не е нищо особено, но историята е приятна и повествованието – увлекателно.
Очарована от двете новели, приятните впечатления бързо рухват с последвалите разкази. Зад заглавията "Психеделично", "Клубът на анонимните ексхибиционисти" и "Радостта от секса" не неочаквано не откривам нищо като за мен. Все пак, не всички 10 разказа ме отчайват напълно, но житейските истории в тях далеч не успяват да ме привлекат така, както тези по-рано. Тях обаче си ги бива и ги препоръчвам на всеки, който желае да разведри читателските си приключения с криминални истории, пивък авторов стил и доза хумор.

• „От дядо си знаеше, че жените винаги имат право и не е добре за здравето да се спори с тях."

• „Роднините се събират заедно, когато има безплатна храна. В останалите случаи избягват старателно роднинските си връзки."

• „Взаимната изгода създава приятелство."

Публикувана в Дневник

 

"Чудати разкази" от Олга Токарчук

Мине се не мине ден и във фийда ми изскача я някоя книга на Олга Токарчук, я самата тя. Не издържах вече на напора, трябваше да прочета нещо нейно. Кое да е? Препоръки не липсваха, но нали съм на вълна къси произведения в момента, нека да са "Чудати разкази". Издадена от ICU през 2021 г., преводът е на Силвия Борисова, а грабващата вниманието корица е дело на Kontur Creative и по-конкретно на Таня Минчева.
Не чаках много, за да отворя първия "буркан". От мистериозната история на "Пътникът" по гърба ми пролазва някоя и друга тръпка, а размишленията, които отприщва, разпалват апетита ми за следващите разкази. Със следващия ясно си давам сметка, че повествованията ще се движат по ръба на сюрреализма, което ме кара да се облизвам сладко-сладко. Обрисуваните ситуации са нормални по своему, но в нетипичен за нашата действителност контекст. Над историите тегне лека меланхолия, липсва жизнерадост в унисон с философските размисли, които провокират, но в тях се усеща още топлина, своеобразен уют и човещина, макар не във всеки от тях героите да са точно хора. Разказите са вълшебни, че дори и фантастични, а футуристичният привкус в някои от тях дава и доза киберпънк.
На разнообразна тематика, историите не са с неочакван край, а такива с непредвидим сюжет. Общо 10, повечето от тях ми харесват много. Със смесени чувства съм за финалния, а "Буркани" е единственият, който не ми допадна особено, но пък той в най-голяма степен е дал отражение върху корицата и цялостното графично оформление на книгата. Сред образите, с които се срещаме, са лунните деца на един утопичен свят, общността на егоните, искащия и търсещ отговор приемник на ново сърце, един инвалидизиран бог. Други са съвсем тривиални – стар ерген, чиито лентяйски живот угасва скоропостижно след смъртта на неговата майка, преоткриващ света мъж, един интелектуалец, който пада жертва на проявената от него човечност.
Много точно и буквално е озаглавена книгата на Олга Токарчук. Ако посягате към нея с очакването и желанието да получите точно това – "Чудати разкази", бъдете сигурни, че няма да останете разочаровани.

• „Най-лошо е онова, което се повтаря, което е ритмично, неизменно, предвидимо, неизбежно и непокорно – онова, на което не можеш да повлияеш, което те стисва в лапите си и те повлича напред."

• „– Кажете ми, моля – подхвана пак той предпазливо, – не ви ли се струва, че светът се е променил? Че някак... – търсеше думите, – че е станал някак неуловим?
   Тя отново се усмихна и може би с облекчение.
   – Разбира се, драги, напълно сте прав. Времето тече по-бързо, от това е. Тоест не че тече по-бързо, ами нашият ум е вече износен и не го догонваме както някога."

• „Пиша за децата, защото само те четат истински. Възрастните се чувстват виновни заради логофобията си и компенсират, като купуват на дъщерите и синчетата си книги."

• „Идеал би бил животът само сам, но не познавам никого чак толкова ексцентричен."

• „Светът е черупка на огромен охлюв, който се тътри през времето."

• „В днешно време трудно се намира нещо, което веднага да ти хареса. Днес покупките приличат по-скоро на ровене в боклука."

• „Пролетта приижда в Европа на вълни. Ражда се в Южна Италия и Испания и тайничко се промъква на север, по незнайни пътища и начини. През март вече е в Южна Франция и Гърция, през април избухва в Швейцария и на Балканите, през май разцъфва в Германия и Централна Европа и в началото на юни се ширва в Скандинавия."

• „Изпитва усещане за някаква странна неопределеност, както в детството, когато пространствата още не са запълнени със значения и всяко събитие изглежда единствено и неповторимо."

• „[...] мисълта му е прагматична, затова не използва думата щастие, а по-скоро удовлетворение."

• „– Съжалението е странна, напълно ирационална емоция – каза. – Вече нищо няма да се промени. Нищо няма да се върне назад. То е от онези излишни и нетрайни чувства, от които няма никаква полза."

• „Не мога да видя нещо, в което ме няма. Ние сме затворници на самите себе си."

• „В еволюционен смисъл всички ние все още сме шимпанзета, таралежи и лиственици, всички те са в нас. Всеки момент можем да се пбърнем към това. Между нас няма някакви непреодолими пропасти. Делят ни само фуги, дребни процепи в битието. Unus Mundus. Светът е един."

• „Днес знаем, че човек се ражда като бомба, напълнена с най-различни потенциали, и времето на израстване и узряване изобщо не е обогатяване и научаване, а по-скоро елиминиране на възможностите една след друга. Накрая от диво буйно растение ние се превръщаме в нещо като бонзай – дегенерирала, подрязана и изкуствена миниатюра на потенциалните себе си."

• „Обикновено научните открития в началото изглеждат нерационални, защото именно рационалността определя границите на познанието; за да ги прекрачиш, често трябва да отхвърлиш рационалността и да се хвърлиш в тъмните въртопи на неизследваното, именно за да ги направиш фрагмент след фрагмент рационални и разбираеми."

• „– Виждаш ли – продължи с уроците Илон Масажиста, – как масажът стабилизира времето, защото само времето на тялото е истинско. А толкова е лесно да го повредиш. Ако не бяха масажистите, светът щеше да потъне в хаос."

• „За да имаш спокоен живот, трябва да жертваш нещо."

Публикувана в Дневник

Светлина и Мрак!

"Нощен патрул" от Сергей Лукяненко

Изтощена от безкрайния "Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс, подбирам следващата си аудиокнига с критерий да бъде бързо "четиво". Решавам да е първата книга от "Патрулите" на Сергей Лукяненко – около 3 пъти по-къса, но... с уловката, че се залавям с поредица. Какво пък толкова, казвам си, фентъзито обикновено е "пивко", и едва по-късно научавам, че книгите са общо шест! Длъжна съм все пак да отбележа, че поне за момента в Storytel са налични само първите пет от тях.
Е, като съм се хванала на хорото... Нека видим кой го води! Натискам бутона за стартиране на "Нощен патрул". Началото на поредицата е поставено. В ушите ми зазвучава гласът на Момчил Степанов, а пред мен се ширят 14 часа и 47 минути.
Първите впечатления смътно ми напомнят поредицата "Софийски магьосници" от Мартин Колев. Вместо по софийските сокаци обаче крача по улиците на Москва, годината е 1998. Затаила дъх, следвам по петите Егор, а редом с мен върви и надвисналото над него безпокойство. Само минути по-късно ще се разиграе първата сцена, развоят от която ще стане ясен по-нататък. Междувременно авторът ни запознава с първите герои от Нощния патрул – радетели на доброто, a.k.a. Светлината, сред които е и главният персонаж – Антон Городецки, програмист, неженен, със средни способности. Изпратен по работа "на терен", по случайност той се натъква на Светлана – както ще се окаже впоследствие, ключов герой в сюжета. Шефът на Патрула е Борис Игнатичевич, или Хесер, наглед 40-годишен, но всъщност доста по-възрастен, вероятно присъствал на сключването на договора между Светлината и Мрака; ще запомните и Олга – видимо млада жена, затворена в тялото на сова за наказание; харизматичният Игнат, Мечката и Тигърчето и т.н., и т.н. Героите на Лукяненко са детайлно изградени както във физически аспект, така и в духовен план посредством действията и споделените разсъждения.
Сюжетът се завърта около няколко персонажа, извън редиците на Нощния патрул, които са ключови фигури в трите, на пръв поглед независими истории, разказани в книгата. Притовниковият лагер е известен като Дневен патрул, а над тях стои арбитражна организация под наименованието Инквизиция. Съобразно нормите на фентъзи жанра, страниците са напълнени със солидна доза вампири, вещици, върколаци и тям подобни. За разкош се споменават места като московските метростанции, Кремъл и кулата Останкино.
Както може да се досетите от написаното дотук, основна тема са доброто, злото и нюансите помежду им. Размислите върху тях нееднократно тормозят ума на нашия Антошка, защото ударът срещу злото не минава без последствия, а доброто често коста жертви, които помътняват белотата му. Общото благо поставено над индивидуалното злочестие буди смътна асоциация между дейността на Нощния патрул и тази на Вечните от "Краят на Вечността" от Айзък Азимов.
Първата книга от поредицата "Патрулите" е ненатоварваща и леко плоска като замисъл. Чудесна за разтоварване, но ако търсите по-задълбочено четиво, не ще откриете нещо по-смислено от поредния прочит на "нещата не са само черно-бели" и страстоубийствен развой на историите. Разполагам с оперативна информация, че нататък нещата се подобряват, но от "Нощен патрул" не очаквайте много.

Публикувана в Дневник

 

"Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс

Често започвам ревютата си с коментар за книгата, която държа в ръцете си. Този път това е крайно неуместно. Причината: за първи път подхващам "четиво" в аудио формат! Не от влечение към експеримента, а защото това е най-подходящият вариант според обстоятелствата в момента. Избирам книга по препоръка, която не съм планирала да купя. Нека бъде "Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс, издателство Storyside, 2019 г., в превод от Светлана Комогорова. Зареждам се с търпение и натискам бутона за начало на дългия 44 часа и 26 минути запис с гласа на Георги Георгиев - Гого.
Само след секунди се озовавам на летището в Бомбай. Кацнала. Следвам по петите лирическия герой, беглец от закона. Историята е промотирана като биографична за автора, затова и  следя с документален интерес всяка негова стъпка, впечатление и срещите, които предстоят. Не отнема много време и първият досег с местната култура е налице – един от многото, които ще натрупам с напредването на книгата.
"Шантарам" ни отвежда по улиците на Бомбай през 80-те години. Една много съществена част от книгата се развива именно там. Многомилионен, многолик и пъстроцветен са думи, които лесно мога да прикача за индийския мегаполис, но Грегъри Дейвид Робъртс ни въвежда отвъд завесата на клишето. Това става не без помощта на ярки и интересни образи, които биха могли да виреят само там – приятелят му Прабакер (Прабу), компанията от "При Леополд" – няма как да не спомена поименно Дидие, Викрам и Лети, Модена и Ула, Маурицио и Карла... Да, Карла, в която героят ни се влюбва страстно.
Не се тревожете, че историята ще остане на социално-битово ниво, защото скоро към нея ще се присъединят не кои да е, а видни представители на бомбайската мафия. Централно място заемат Абдел Кадер хан – пръв сред доновете, и Абдула Тахери, на който авторът не неочаквано прави визуалното сравнение с "Омар Шариф на 30-тия му рожден ден". Замесването на лирическия герой с елитния криминален контингент е прелюдия към своеобразна следваща част на романа – участието във войната на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз. Това пък е преломният момент за мен, в който се пречупвам почти да удвоя скоростта на слушане, защото... е, защото просто наистина не ми беше интересен този етап.
Заключителната част на книгата ни връща отново в Бомбай. Някои от героите вече ги няма, с други е време за сбогуване, а кръгът се затваря, както си му е редът – за финал на бомбайското приключение, започнало със срещата с Прабакер, последна е и срещата със семейството му, чиято заслуга е и името Шантарам. Тук е моментът да спомена, че е редно да гледате на книгата не като на биографична, за каквато е промотирана, а като на фикция. Допирните точки с житейския път на автора са налице, но в хода на повествованието неизбежно сами ще подложите на съмнение достоверността на много от събитията и персонажите. И в това няма нищо лошо. Книгата е увлекателна, а детайлите са напоителни. Без заблудата, че всички събития действително са факти от и без това впечатляващата съдба на избягалия от затвора Грегъри Дейвид Робъртс, ще можете да се насладите пълноценно на разказа.

Публикувана в Дневник

Любовта ми към теб е без юзди. Обичам те свободно.

"Натюрморт с кълвач" от Том Робинс

Пред мен е книга от непознат автор. Корицата не ми харесва, въпреки че нещо в нея смътно ме привлича. Резюмето потвърждава някои от подозренията, които вече имам – сюжетът ще се завърти около двама червенокоси и кутия "Кемъл". Амии! Това е "Натюрморт с кълвач" от Том Робинс, издание на "Алтера" от 2011 г., в превод от Димитър Коцев – Шошо. Корицата, оказва се, е дело на любим художник – ето на защо не останах безразлична, пък било то и пред ранната Капка Кънева.
Единият от двамата (червенокоси) е принцеса Лий–Шери, дъщеря на прокудения монарх на Му, Макс, и съпругата му Тили ("О-о, спагети-о!"), понастоящем (последната четвърт на двадесети век) обитаващи къща в Пюджит Саунд. Своя дом те споделят с още двама придворни, единият от които е Чък – нескопосаният "таен агент" на ЦРУ, а вторият е последната поданичка на кралското семейство, леко смахнатата Жулиета. Да се присъединят към домакинството пък постоянни напъни имат околните къпинови храсти.
Принцесата е млада, красива, умна (така да се каже) и обществено активна. Именно последната ѝ характеристика я отвежда на еко-био-гео-хомо-еманци-конференция на Хаваите. Това мероприятие я среща с чаровния бомбаджия и духовит философ Бърнард Мики Ренгл, по прякор Кълвача, отишъл там по работа, сиреч да взривява. Също червенокос. Помежду им пламва страстна любов, продължаваща дори и зад решетките, които нашият "човек извън закона" за зла участ насмалко да успее да отърве. Дълбока съпричастност завладява принцесата и доброволно тя заживява в отшелничество сходно с това на своя любим – затваря се на таванската стая на дома си, лишена от удобства и лукс, където лунната светлина достига само благодарение на малкото останало необядисано квадратче на прозореца ѝ. Лий-Шери обаче не скучае, защото времето и мислите ѝ са всепогълнати от пакета "Кемъл", с какъвто и Бърнард разполага в килията си. Това поражда лавина от разсъждения, много от които ми е трудно да понеса. Историята обаче не свършва дотук, а връзката е подложена на изпитания, които не можем да бъдем сигурни дали ще устоят на изпитанията на времето, така както пирамидите, заели достопочтенно място в романа.
Книгата за мен започва бавно и безинтересно. Първите стотина страници са повече хаос и по-малко смислен сюжет, но за късмет, с връщането на героите в Щатите, сюжетът се завръзва истински. Остроумниченето и хумористични напъни на автора често ми идва в повече, но от шеметната вихрушка, напомняща донякъде "Чемширово дърво" от Камило Хосе Села, изхвърчат и немалко интригуващи мъдрости. Цялата лудост на книгата все пак притежава смътно очарование и си давам сметка, че не бих могла да не обикна нещо толкова откачено. Не бих препоръчала това безумно очарование на всеки, но ако у вас се крие смел читател с експериментаторски дух, дерзайте – това е книга, която няма да ви остави равнодушни и ще запишете с лъскавко мастило в читателското си портфолио.
Ето и няколко искри, с които може би ще запаля фитила на вашия интерес:

• „Човечеството е прогресирало (когато е прогресирало) не защото е било трезво, отговорно и предпазливо, а защото е било игриво, бунтовно и незряло."

• „За последната четвърт на двадесети век може да се каже следното: възприе се очевидната истина, макар и не напълно разбрана от многобройно малцинство, че ако желаем по-добър свят, ще трябва да бъдем по-добри хора."

• „Разликата между престъпник и човек извън закона е,че докато престъпниците често са жертви, хората извън закона никога не са такива. Всъщност първата стъпка към превръщането в истински човек извън закона е отказът да се пожертваш."

• „Обичам магията на динамита. Колко красноречив е неговият говор!"

• „Можеш да си мислиш, че обръщаш внимание на едно, друго или трето, но нашите сънища ни казват какво всъщност ни интересува. Сънищата никога не лъжат."

• „На този свят винаги има еднакво количество добър и лош късмет. Ако един човек не се сдобие с лош късмет, някой друг ще се сдобие вместо него."

• „Няма смисъл да спасяваш Земята, ако това означава да загубиш Луната."

• „[...] ние все още не знаем къде отива страстта, когато си отива."

• „Но както добре знае всеки полуосъзнат материалист, това, което държиш, държи теб."

• „Самият Кълвач я бе учил, че законите са като копчета, които трябва да се разкопчават, когато назрее моментът, а ако не можеш да нарушиш собствените си правила, чии ще можеш да нарушиш?"

• „Пирамидите са построени, за да останат вечно, създадени са, за да въстанат срещу времето и човечеството."

• „Тъпанарите спазват законите, защото са избрали да не избират. Хората извън закона, които по-малко се боят от объркващото разнообразие на действието, които са всъщност малко луди по ситуации нови и крайни, ще търсят начин да избират, дори когато изборът не им се предоставя."

• „[...] всяко тоталитарно общество, колкото и да е строго, си е имало свой ъндърграунд. Всъщност, два ъндърграунда. Единият е ъндърграундът на политическата съпротива, а другият е този, зает със запазването на красотата и радостта, или, иначе казано, запазването на човешкия дух."

• „Когато загадката на една връзка си отива, и любовта си отива."

• „1) Всичко е част от романтиката
   2) Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство."

Публикувана в Дневник
Страница 1 от 8

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2023 Таня Славова