Движим се от София в посока Трън. Наближава девет часа в първия от трите почивни дни, за които прогнозата вещае прогресиращо смазване на времето. Затова се уповаваме на зоните с променливо плътна облачност, които несигурно се сменят над нас.
В 9:30 спираме колата на адреса, където съм прочела, че се намира информационния център в града. Пише "Исторически музей", което утвърждава тезата. Взимам книжката "100-те национални туристически обекта" за печат и прекрачвам открехнатата порта. Сградата е заключена - сигурно сме подранили.
Въпреки ръмежа поемаме към ждрелото на река Ерма (има и указателни табели). Отбиваме на хижа "Ерма" с втори опит за печат - също толкова неуспешен.
Минути по-късно сме в изходния пункт на Трънската екопътека. Организираме набързо багажа и поемаме. Повече за приключението, което последва, четете ТУК.

Това е обир.

Така и аз. А конкретният (понеделник) е не просто начало на седмицата, но и 1-во число на август, който заслужено е бетониран с прилагателно и превъзходна степен като най-отпускарски месец. И за да избегна както "отпускарския", така и "бетонирания", се насочвам на север по родното Черноморие.
Редно е да споделя, че не бяха само тия двете причини при избора на дестинация, но и златната покана за гостуване у бабата на приятел, която получих съвсем навременно броени дни по-рано. Тук, ако беше филм особено си го представям, можеше да има мигновена рестроспекция защо и как изобщо се случи тая почивка, но аз ще се задоволя с мъдрото заключение, че по-добре подранила отпуска, отколкото никаква.
И ето че в ранния следобед на въпросния ден вече губя обхват на радиото в района на Карнобат, за да се отдам на тишина и спокойствие през наскоро ремонтирания Ришки проход. Остава още много път, но ето че отминавам и Варна в някакъв момент. Идва време да заредим - мойта е далеч по-лесна с взетите набързо хляб и кюфтета, отколкото за колата с малкото и все неизвестни бензиностанции край пътя. Все пак успявам и с това. А към шест вече разтоварвам багажа си в Шабла. С което се бележи същинското начало на морската ми ваканция.
В този момент дори още не знам, че ще последват закуски сред градинската прохлада, където по четвъртития небосклон между къщата, дърветата и асмата ще гадаем дали денят ще е за плаж или разходки, а вечерите ще прекарваме в откровенията на дълги разговори, подведени може би от сладките градински домати. Повече за това ТУК.