Изкачване на връх Руй
Ставаме рано в неделя, за да се потопим в утринната септемврийска мъгла. Съпровожда ни по целия път от София до трънското село Забел. Естествено не е в състояние да ни демотивира - аз съм сигурна, че ѝ остава съсвем малко преди слънчевите лъчи да я разкъсат, но за всеки случай носим и навигационна техника, както и топли дрешки. На път сме да осъществим идеята, която ни се върти в главата от пролетта - изкачване на планината Руй и едноименния ѝ първенец. Подозрително скромната му височина не ни разочарова - изкачването на върха се превърна в поредното ни приключение. Да се разходим заедно ТУК!
Когато "лошият късмет" се е качил на дървото от страх
Трънска екопътека
Движим се от София в посока Трън. Наближава девет часа в първия от трите почивни дни, за които прогнозата вещае прогресиращо смазване на времето. Затова се уповаваме на зоните с променливо плътна облачност, които несигурно се сменят над нас.
В 9:30 спираме колата на адреса, където съм прочела, че се намира информационния център в града. Пише "Исторически музей", което утвърждава тезата. Взимам книжката "100-те национални туристически обекта" за печат и прекрачвам открехнатата порта. Сградата е заключена - сигурно сме подранили.
Въпреки ръмежа поемаме към ждрелото на река Ерма (има и указателни табели). Отбиваме на хижа "Ерма" с втори опит за печат - също толкова неуспешен.
Минути по-късно сме в изходния пункт на Трънската екопътека. Организираме набързо багажа и поемаме. Повече за приключението, което последва, четете ТУК.