Етрополска разходка
Втората поред шестдневна работна седмица бе в състояние да убие всеки прогресивен лъч дори у най-заклетия деец. Но в случая тя си имаше насреща рецидивисти, готови да ликвидират единствения почивен ден с разходка извън зоната на комфорт.
Описвайки окръжност с център столицата и радиус под 100 км върху картата "Екопътеки: 140 туристически маршрути и екопътеки в България", пръстът ми спря върху Етрополе. Под номер 10 в района е отбелязана "Пътека на традицията" към връх Свети Атанас ("на традицията" вероятно заради ежегодното изкачване на местните навръх Атанасовден). Описанието е перфектно - час и двайсе по баирите обещават ведра разходка по силите на всеки, а близостта до града дава възможност за импровизация.
След 9 вече се движим по магистрала "Хемус". Многото ремонти по пътя не са проблем, защото трафикът е минимален. Минаваме тунелите "Витиня", "Топли дол" и "Ечемишка", а скоро след разклона за Ботевград виждаме и нашата табела. Не след дълго извиваме траектория по река Малък Искър и минути по-късно навлизаме в Етрополе по бул. "Партизански". Струва ми се, че почти сме прекосили града, когато внушителен стадион привлича вниманието ни. Непосредствено след него е автогарата, пред която паркираме, защото от предварителната информация знаем, че нашата пътека води началото си именно от нея.
Какво последва, вижте ТУК.
Романтика в облаците
До Мургаш и назад
Мургаш планино, планино,
много си, Мургаш, хубава
за паша, за зимовище,
а за хайдути най-много!
Романтиката на фоклкорните извори с лекота замайва главата, но след похода ми до Мургаш обективният извод е "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Обратнопропорционалната зависимост между времето, отделено за планиране на маршрут, и неговата продължителност на терен сякаш върви към потвърждение, след като надвисналият петъчен следобед невинно спусна идеята за съботен Мургаш.
Когато в 8 часа сутринта на заветния ден затегнах връзките на обувките в началната точка, знаех, че предстоят 4 часа по терен с преобладаващо плавен наклон. И да, и не - за наклона; иначе времето скочи с 50% отгоре с прилично темпо и по-скоро стегнати почивки. Като да идеш до Варна - пътуваш, пътуваш и все не стигаш.
Но беше много хубаво. Обичам такова ходене, а и сбъднах дългогодишно желание. За да не го бавите вие, колкото аз - хвърлете поглед на галерията ТУК и утре тръгвайте нагоре. Приятно!