Crosslines
Катерикс
Съботният следобед на 14 юни 2014 г. обещаваше да бъде ленив за фотоапарата в чантата ми. Облаци, дъжд и вятър се изредиха преди да изгрее слънце над Южния парк в столицата. И тогава на метри от нас, по една от алеите съзряхме катерицата, която се интересуваше от всичко друго, но не и от публиката, събрала се около нея за секунди.
Лале ли си, зюмбюл ли
Беше неделя, 1 юни 2014 г. и обещаваше да вали. Все пак, в уречения час групата ни се събра на частично затворената за ремонт Централна гара - София. Точно в 11:30 пътническият влак потегли и в рамките на 20 минути преминахме маршрута София - София Север - Илиянци - Кумарица - Курило.
Излизайки от гарата бързо се посъветвахме с местните как е най-удачно да се придвижим до Кътина. Бяха единодушни да ползваме автобус, въпреки че разстоянието на топографската карта не бе повече от 4-5 км.
Тъй като имаше време, а и не бяхме категорични как да постъпим, тръгнахме по улиците в посока Кътина. Не след дълго се натъкнахме на релса от изоставена ЖП линия - трасе от гара Курило до въгледобивна мина "Кътина" (преустановила работата си през 1973 г. след изчерпване на запасите си, според справка). Последвахме посоката и навлязохме в гъсто обрасъл района, но все пак по пътека, която да следваме.
10-тина минути ни бяха достатъчни да излезем в самия край на Курило, на шосето към Кътина. В точния момент бяхме на спирката и хванахме автобус No 27. Слязохме на втората спирка по указание на хората в него - до моста в Кътина. Поехме нагоре по ул. "Пирамидите" - все пак разходката бе замислена с крайна цел посещение на Кътинските пирамиди. Баирът по асфалтовият път изкачихме за около 10 мин., когато при последните къщи видяхме указателна табела, сочеща към гората. Последвахме я и след няколко минути слизане по пътека сред дървета и храсталаци се озовахме пред глинените образувания.
Далеч по-скромни от Стобските пирамиди, които бях посетила наскоро, тези бяха обгърнати от гъста растителност - един от съществените фактори, който влияе върху тяхното скоростно разрушаване. Мястото, на което попападнахме с гледка към тях, бе подходящо за почивка, хапване и пийване, както и да изчакаме последния елемент от групата, който всеки момент трябваше да пристигне с колело от София.
Според информацията, която прочетохме, в района имаше две групи пирамиди, а ние бяхме седнали край обещаваща пътека. Действително, когато продължихме по нея видяхме да стърчат един до друг три конуса в далечината зад първите. Спуснахме се надолу по урвата, оставяйки покрай нас следите от някогашния опит за облагородяване: бетон излят в тенекии - може би част от ограда, и дори стълби в един малък участък.
Въпреки че през целия месец май не бе спряло да вали, в ниското се беше събрала сравнително малко вода. Обилната растителност напомняше джунгла, а мочурливият характер ни караше да бъдем предпазливи. Момчетата налазиха склоновете и достигнаха подстъпите на първите пирамиди - вляво от пътеката. Последваха опити да достигнем и до трите конуса - неуспешни, което след анализа впоследствие беше напълно обосновано - оказаха се по-далеч от първоначалното визуално впечатление, а и условията за газене във вода и комарите никак не ни предразполагаха. Все пак лутането наоколо даде резултат, като се натъкнахме на нова, самостоятелно обособена пирамида - вдясно от пътеката. Изкачихме се до нея. Макар под краката ни да бе почва, тя бе доста напоена с вода и не беше стабилна. Върнахме се до началото на пътеката и поехме обратно.
Към 14:30 се разделихме с пирамидите, но това не означаваше прибиране вкъщи. По улицата, по която дойдохме, излязохме от селото, но не към автобусната спирка, а пред ливадата в посока юг. Вдясно от нас беше Кътинският язовир и оттатък шосето. Крачехме по неясна, едва утъпката пътека в тревата, докато достигнем черния път, който бяхме забелязали в далечината. Натъкнахме се на няколко скромни образувания, които ни напомниха пирамидите, а скоро забелязахме могила. Направихме групово посещение на триангулачната точка No 43 върху нея, след което усилилият се вятър бързо ни накара да слезем между язовира и изоставената мина и да излезем на шосето.
След по-малко от 20 мин. пеша вече се движихме по ул. "Теменуга" в Курило. Имаше премного време до влака, така че се отдадохме на заслужена почивка в едно заведение до Пощата, съпроводено с литературно четене на "Рибния буквар".
Половин час по-късно изпратихме нашия велосипедист към София, а ние с нови сили се отправихме да търсим неизвестните участъци на забравената ЖП линия Курило-Кътина. Натъкнахме се на една баба, която не само любезно ни предостави своето дръвче със зрели череши, но и си спомни за изгубеното трасе - изградено през 1968 г. по думите ѝ, и ни упъти откъде преминава.
Сглобихме пъзела достигайки ЖП гара "Курило", а междувременно слънцето изгря. Имахме половин час до пътническия влак от Мездра до София - тръгнал в 16 часа, при нас беше в около 18 часа с едва 5-10 мин. закъснение. И после пристигнахме в София.
Очаквайте скоро албума със снимки в галерията!
Пъстроцветна усмивкa
Изглед от централния плаж на Поморие, 11:30 часа, 21 май 2014 г.
Наблюдаваното явление най-много се припокрива с описанието за околозенитна дъга. Според него тя се наблюдава изключително рядко - аз виждам за първи път такава, и е успоредна на хоризонта макар за обикновения зрител да напомня обърната дъга или усмивка. До тук с приликите: нашата не беше ярка, продължи повече от няколко минути и беше под слънцето. И все пак си мисля, че е ТЯ.
През изминалата седмица се проведе четвъртото издание на Софийския фестивал на науката. От 8 до 11 май в Театър София и парка Заимов се състояха вълнуващите срещи между хората на науката и жадните за знание посетители, между които възникна тясна връзка благодарение на интересните презентации, атрактивни експерименти и активното участие на публиката.
Както обещахме, Аспарух Камбуров (МГУ) и аз (УАСГ) посветихме любознателните хлапета в тайнството на ГНСС технологиите. Събитието започна точно в 12 часа на знаменателната дата 9 май с презентация на тема "Кой е спътникът Наталия?". В нея Аспарух разказа за варненско момиче Наталия, което преди няколко години печели конкурс на Европейската космическа агенция за рисунка. Наградата е европейският ГНСС спътник Galileo, кръстен на нейно име, и изстрелян на 21 октомври 2011 г. Тийнейджърите отговориха съвсем точно на въпроса къде се намира Френска Гвиана - държавата, от която е изстрелян "Наталия", а останалите въпроси - като "В каква посока се изстрелват спътниците?", провокираха активни разсъждения. Вижте къде се намира "Наталия" и другите ГНСС спътници в реално време тук.
Във втората част аз представих играта "Космодрум ЗАИМОВ: Съкровища в парка". Желаещите да се включат - всички присъстващи, бяха разделени на два отбора. Всеки от тях получи плик с начални указания за мястото на първото съкровище в парка. Местоположението на всяко съкровище бе стриктно документирано с помощта на ГНСС върху ГИС картата + снимки. По-бързият отбор достигна първи до скрития при младите полярни изследователи от APECS* - Bulgaria спътников модел на Galileo. След кратка проверка на свършената работа и много смях на снимките от приключението, от "стартовата площадка" на Театър София "изстреляхме" нашия спътник с хелиевата ни "ракета". Вижте как във видеото по-долу.
*APECS - Association of Polar Early Career Scientists