Получих своята покана за Негърския остров едва преди няколко дни и ето че вече пътувам нататък. За разлика от десетимата свои спътници, аз съм наясно защо съм тръгнала. Предстои ми да изживея популярния криминален роман "Десет малки негърчета" на култовата Агата Кристи и тръпна в очакване.
Оглеждам останалите гости и не откривам причина да сме заедно. Взаимно е и ни полазват тръпки на смътно предчувствие. Бързо забравяме за това и се отдаваме на приказки в бляскавата къща, създадена по последен писък на архитектурната мода, на голия остров, далеч от брега.
Твърде скоро обаче десетимата ще седнат на подсъдимата скамейка, а аз, за мое щастие, ще бъда просто мълчалив свидетел на предстоящото възмездие. И до последно ще пазя гърба си от невидимия съдник.
Един дъх ми е достатъчен от началото до края на малкото книжле. Сюжетът се развива стремглаво, лишен от излишно дълбоки послания, които да ме забавят по пътя към развръзката. Хвърлям ви не една, а две ръкавици, и ви очаквам на острова:
• "Може би е добре, дето човек не знае какво го чака."
• "Това е хубавото на един остров... По-нататък не можеш да отидеш... стигаш до края на нещата..."
Причината да си взема научно-фантастичния сборник "Неуговорени срещи" на братя Стругацки е първата поред творба в него – "Пикник край пътя", и по-напред – съветският филм "Сталкер" от 1979 г. на режисьора Андрей Тарковски, създаден по мотиви от повестта. И в двете витае доста мрачна атмосфера, така че се подгответе със специална нагласа, ако убедено желаете да посетите Зоната. Това значи, че имате предварителна идея що е то и не е необходимо да се впускам в допълнителни обяснения. В противен случай ще ви загатна, че това е мястото на може би "пикника край пътя" или може би кой знае какво на някаква по-развита извънземна цивилизация, зарязала разни артефакти при своето посещение на Земята.
Следващите три повести са "Охлюв по стръмното", "Бръмбар в мравуняка" и "Милиард години до свършека на света". "Охлюв по стръмното" е изключително сюрреалистична творба. Действието тръгва от едно село, през Гората към друго после пак през Гората - доста шантави места, дори плашещи на моменти, но като им свикнеш не са. Героите – уж хора (повечето поне) са откачалки, а за диалозите да не говорим. За мен тази повест е по-различна от другите три, но не е особено дълга и макар че на мен не ми хареса особено, е любопитна – не я пропускайте!
Повести #3 и #4 категорично пък хващат вниманието отначало и го държат докрай с пълна мистерия в сюжета.Това ги различава и от първите две, в които не си задавате постоянно въпроса "Какво ли ще се окаже?“ Идеите и в двете са интересни, героите също, взаимоотношенията им.
Нещо, което ме изуми и в четирите творби на Стругацки, е това, че заглавията са изяснени ясно и конкретно. С това авторите могат да спят спокойно, че основните послания са разбрани. Други представям на вашето внимание по-долу, като няма да ги разделям по произведения, защото смятам, че е излишно:
• "Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави." - Робърт Пен Уорън
• "Е, нищо, това може да се поправи. Сега всичко може да се поправи. Жив съм."
• "Чудна работа между другото: когато и да отидеш, тези бармани вечно бършат чашите, сякаш от това зависи спасението на душите им."
• "А когато има знания, и богати можем да направим всички, и към звездите да полетим, и докъдето искаме да стигнем."
• "– Правилно, на човек затова му трябват пари, та да не мисли никога за тях..."
• "Разумът е способността на живото същество да постъпва нецелесъобразно или неестествено."
• "Защо нищо да не разбера? Все пак съм инженер..."
• "[...] макар да не бива никога да забравяме, че в нашия евклидов свят всяка пръчка има два края..."
• "Понякога се питам: за какво ли се трепем? Повече пари да изкараме? Ама за какъв дявол са ни парите, като само се трепем и нищо друго не правим?"
• "Да си измислят могат каквото си щат. В действителност никога не става така, както са го измислили."
• "Гадно е да те гледа човек как лапаш, лапаш, а след това тръгваш да обясняваш какво е редно и какво не."
• "И тогава няма много полза от теоретичната подготовка, нито пък стандартните модели на реагиране са достатъчни – трябва сам да минеш през здрачините на морала, да видиш някои неща със собствените си очи, здравата да си опариш пръстите и да натрупаш десетки отвратителни спомени, за да разбереш накрая и даже не просто да разбереш, а да попиеш със своя мироглед тази, някога тривиална мисъл, че на света има носители на разум, които са очевидно много по-лоши от тебе, какъвто и да си ти..."
• "Обаче тази затвореност не била резултат от чувство за малоценност, от усещане за ограниченост или неувереност в себе си. Това било по-скоро затвореност на човек, който винаги е зает. Сякаш не искал да хаби времето си за околните, сякаш бил постоянно и изключително зает със своя собствен свят."
• "– Друг свят, друг свят [...] Нима ви е тясно в този?
– Ами как да ви кажа... Сигурно е тясно на въображението ни."
• "– Всичко на света е глупост! На света има само един разкош - разкошът на човешкото общуване."
• "Тази проклета интелигентска срамежливост! Не могат ли двама прекрасни хора отведнъж, от пръв поглед да се разкрият един пред друг, да се приемат един друг в душите си, да станат приятели от първия миг."
• "[...] не обичаше нови хора в стари компании, винаги се плашеше, че ще се държат не както трябва и заради тях ще стане неловко."
• "Къде е основният принцип на разума – целесъобразност, икономичност?"
• "Прекалено човешко, значи животинско. Не от разума, от неразумността..."
"Морт" на Тери Пратчет
Досега не бях се срещала с Тери Пратчет, като изключим това, че е премного популярен, за да нямам представа за творчеството му. Навярно затова в първите страници вложих небивало усилие да схвана всеки отделен детайл от обстановката – мероприятие трагично, което ми коства и време, и ентусиазъм. Оказа се и по-скоро излишно. За щастие славата на автора и собственото ми усърдие ме придвижиха напред, където скоро бях завъртяна от действието.
Доволно завеяният, длъгнест младеж Морт е споходен от късмета да постъпи на работа при героя Смърт. Тяхната среща е основополагаща за сюжета на романа. Като чирак на такава отговорна служба, Морт има за задача да помага безпристрастно за умирането на всеки, чиито час е настъпил. Буйната му младост естествено изпада в противоречие с правилата, което поражда вселенско разцепление на действителността. Възникналите проблеми пък извеждат наяве неговия потенциал и образът му претърпява съществено развитие в хода на книгата.
Морт естествено не е сам в приключенията си. Замесени са както момичета, така и магьосници. Първите съвсем класически са в основата на "драматичната" история. Вторите са ми леко неприятни, защото, оказва се, са големи мърлячи и май повече се насмитат, отколкото да свършат нещо полезно.
Омаяна съм обаче от Смърт. Всеки път е удоволствие да срещам този аристократ и да изследвам напоените с философия разговори, в които е участник. Обаятелен образ, достоен да пребъде във вечността. По-долу ще разпознаете думите му, изписани с главни букви - подобаващ тон за достойната му личност.
Оставям ви с тиха почит към магията на Пратчет:
• "Учените са изчислили, че шансът наистина да съществува такава очебийна нелепост е едно на милион."
Но магьосниците са пресметнали, че шансовете едно на милион се сбъдват девет пъти от десет."
• "И на твое място няма да се изтърва, че чета, щото хората се разстройват."
• "– Но Вие сте Смърт! Вие се занимавате с убийства на хора!
– АЗ? С УБИЙСТВА? - видимо се оскърби Смърт. – В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ. ХОРАТА ГИ УБИВАТ, ВЯРНО, НО ТОВА СИ Е ТЯХНА РАБОТА. АЗ САМО ГИ ПОЕМАМ ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК. В КРАЯ НА КРАИЩАТА ЩЯХМЕ ДА ОБИТАВАМЕ СТЪПИСВАЩО ГЛУПАВ СВЯТ, АКО ХОРАТА ГИ УБИВАХА, БЕЗ ТЕ ДА УМИРАТ, НАЛИ?"
• "– Та къде казахте, че е разположена фирмата Ви? - сети се пак Лезек. – Далеч ли е оттука?
– НЕ ПО-ДАЛЕЧ ОТ ДЕБЕЛИНАТА НА СЯНКА – увери го Смърт. – ТАМ, КЪДЕТО БЕШЕ ПЪРВАТА ПРИМИТИВНА КЛЕТКА, ТАМ БЯХ И АЗ. ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЧОВЕК, ТАМ СЪМ И АЗ. И КОГАТО ПОСЛЕДНИЯТ ЖИВОТ ПЪЛЗИ ПОД ЗАМРЪЗВАЩИТЕ ЗВЕЗДИ, ТАМ ЩЕ БЪДА И АЗ."
• "– Аз... ами наблюдавах хората. Гледат Ви, но сякаш не Ви виждат. Правите нещо на умовете им.
Смърт врътна глава.
– САМИ СИ ГО ПРАВЯТ. НЯМА НИКАКВА МАГИЯ. ТЕ НЕ МОГАТ ДА МЕ ВИДЯТ, ПРОСТО НЕ СИ ГО ПОЗВОЛЯВАТ. ДОКАТО НЕ МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО, РАЗБИРА СЕ."
• "– Ти знаеш ли какво става с момчетата, дето задават прекалено много въпроси?
Морт се замисли.
– Не знам - отвърна накрая. - Какво?
Настъпи тишина. Албърт си разкърши гърба и изрече:
– Да пукна, ако знам. Сигурно научават отговорите. Така им се пада."
• "Хората не искат да зърнат онова, което е немислимо."
• "Прекрачиха през стената. Морт беше по средата ѝ, когато осъзна, че е невъзможно да минава през стени.
Самоубийствената логика едва не го уби. Усети хладния камък около крайниците си, но един глас изрече в ухото му:
– ПОГЛЕДНИ ПО ДРУГ НАЧИН НА ПОЛОЖЕНИЕТО. НЕМИСЛИМО Е ТУК ДА ИМА СТЕНА. ИНАЧЕ НЯМАШЕ ДА МИНЕШ ПРЕЗ НЕЯ. НАЛИ, МОМЧЕ?"
• "Тук се продаваше всичко от игли до прозрения за спасението на душата [...]"
• "Имаше нещо във въздуха на града, което не можеше да се сбърка. Веднага налагаше впечатлението за въздух, който доста си е поживял."
• "Беше неудържима като хода на времето."
• "Вярата е сила."
• "Макар и окъпан в алкохол, неговият мозък се опитваше да привлече вниманието му."
• "– И КОЙ Е ТОЗИ КЕФ?
– Кефът не е някой, кефът е каквото сам си направиш."
• "Гласът ѝ би поддържал млякото прясно поне един месец."
• "Слънцето изпълзя над хоризонта, реши и този ден да си свърши работата и започна да се издига."
• "– Доколкото успях да установя – подхвана посредникът, – не притежавате никаква полезна квалификация или дарби. В такъв случай не сте ли се замислял за учителската професия?"
• "– КАК НАРИЧАТЕ СЪСТОЯНИЕТО, КОГАТО СТЕ СГРЯТ ОТВЪТРЕ И ДОВОЛЕН, И ВИ СЕ ИСКА ВИНАГИ ДА Е ТАКА?
– Май му викаме щастие."
• "– Толкова ли е просто? Не си ли помогна с магия
– Само със здравомислие. В края на краищата се оказва, че то заслужава по-голямо доверие."
• "– Какво те подтикна да станеш магьосник? – попита тя глухо, сякаш навличаше нещо през глава.
– Ами работата е на закрито и не се вдига тежко. Освен това май исках да науча какво движи света."
• "След жезъла оставаше линия от сияен октарин - осмият цвят в спектъра, присъщ на магията. Оттенъкът на въображението."
• "– Всичко е само в главата ти! - развика му се тя. – Ти си такъв, за какъвто се мислиш!"
• "Вече знаем, че светлината на Диска е мудна заради неимоверното магическо поле. Не е като светлината другаде. Пораснала е, видяла е това-онова и не изпитва потребност да фучи наоколо. Знае добре, че колкото и бързо да скочи в някоя посока, мракът вече я е изпреварил, така че върши всичко полека."
• "Полунощ се плъзгаше над пейзажа като прилеп с кадифени криле."
"Цар Плъх" на Джеймс Клавел
"Ако ти е писано, бомбата ще те намери където и да си"
- предговор, Михаела Клавел Ричардс
Прочетох "Цар Плъх" за отрицателно време - втората причина е, че го взех от библиотеката, а първата - че романът е жесток. Изданието, с което разполагам има и много хубав предговор от дъщерята на Клавел, който, сега научавам, е бил военнопленник в същия сингапурски лагер - Чанги, в който се развива действието. От тук нататък започва художествената измислица.
Действието ме завърта веднага и бързо се сприятелявам с двама-трима от героите. Те самите се запознават едва сега, въпреки че са в плен от няколко години. Говоря, разбира се, за Царя и Питър Марлоу, чиито невидим спътник ставам - доста голямо предимство, предвид изобилието от ситуации, които преизпъват нервите.
На няколко пъти Клавел дава възможност да вдишаме и далеч от вонята на Чанги - при съпругите на някои от героите, които по свой начин носят теглото на Втората световна война. В тези моменти обаче съм преизпълнена с нетърпение да се върна в Далечния изток, откъдето да следя по тайно радио новините за развоя на събитията.
Лек полъх от нагнетения въздух:
• "- Виж сега, като кажеш, че нещо "не е лошо", значи смяташ, че е изключително. Така правиш комплимент на човека, без да го караш да се чувства неудобно."
• "Японците се държат като деца, но имат духа и силата на мъже. Просто гледат на света с очите на дете. За нас тяхната гледна точка е неясна... и неестествена."
• "Светът е джунгла - оцеляват силните, а слабите трябва да умрат. Или ти, или другият. То така и трябва. Друг начин няма."
• "Хората все искат да вземат, без да дават. Затова трябва да ги накараш да мислят, че те ограбват, че ти си тъпият, а те, клиентите, са сто пъти по-хитри."
• "Не е трудно да доставиш удоволствие на един мъж. Ако си жена. И не се срамуваш да бъдеш жена."
• "[...] щом се доверяваш някому и го наемаш заради ума му, дай му възможност да действа."
• "Без бизнеса светът ще загине. А без пари и стабилна икономика кой ще купува книги?"
• "Убивай, измъчвай, изгаряй! Щом е в името господне, всичко е за добро. Какво лицемерие! Хич не ми говорете за вяра, това е най-голямата глупост."
• "- Войната свърши - задавено рече комендантът. - Вземете радиото и ме последвайте.
Като в някакъв сън тримата изпълниха нареждането му и излязоха навън. Заля ги слънцето, обгърна ги въздухът и те се почувстваха прекрасно."
• "И властва до деня, в който волята му да бъде цар го напусна. Тогава той умря и нахрани по-силните от него. Защото цар винаги е най-силният - непобедим не само заради силата си, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно. Цар сред плъховете."
Седим си ние с Файнман и той разправя ли, разправя. Току се разсмивам на историите му и аха да го прекъсна с реплика, че няма да се вържа на щуротиите му - добавя имена и факти, с които тушира всяка съпротива на здравия разум. Запазвам мълчание с възхита и тръпна да разбера какви ще ги свърши тоя път.
В действителност не го слушам, а чета. Но книгата върви така леко, че напълно съм забравила страхопочитанието си преди да подхвана автобиографията на големия физик. Вместо това сладкодумен и духовит приятел ми споделя любопитство си към света.
Ако заглавието ви е било на премисъл, но от физиката ви побиват тръпки - спокооойно, под ритъма на перкусии и в компанията на готини мадами, се оказва, че тя съвсем не е злото, представено ни от учебниците. И, между другото, съвсем непретенциозно Файнман ще ви срещне с някoи от големите умове на XX век.
Малък анонс на това, което ви предстои:
• "Не знам какъв е проблемът с хората: не учат чрез разбиране, а по някакви други начини - механично или де да знам как. Знанията им са толкова крехки!"
• "Той не знаеше, че аз не зная - а аз наистина не знаех - какво ми каза, а и не знаеше какво му казах аз. Но какво от това! Беше чудесно! Действаше! [...] Но трябва да се прави абсолютно самоуверено. Прави го както трябва, и всичко ще е наред."
• "За всички отговорът беше съвсем очевиден. Проблемът беше, се според едните момчета беше съвсем очевидно, че ще се върти в едната посока, а според другите - в обратната. Затова и спореха."
• "И така, както става във всички разкази за философи, и този път се стигна до пълен хаос."
• "И така, аз веднага установих нещо за билогията: при нея е много лесно да намериш въпрос, който е интересен и никой не знае отговора му. Във физиката трябва да се заровиш по-надълбоко, преди да намериш интересен въпрос, на който не се знае отговорът."
• "Учебниците опростяваха нещата така, че светът да бъде точно такъв, какъвто те го описваха."
• "Спомням си как след изложението ми дойде мой приятел - Пол Олъм, математик, и каза:
- Един ден, когато направят филм за това, ще покажат как един учен се връща от Чикаго и запознава екипа от "Принстън" докъде е стигнала работата по бомбата (атомната бомба - б.м.). Ще бъде с костюм, ще носи куфарче с документи и т.н. А ти си застанал тук със смачкана риза и говориш така, сякаш не е сериозно и драматично."
• "Ако може да натрупате твърде много експлозивен материал на едно място, той може да се взриви, нали разбирате?"
• "Затова изпитвам много голямо уважение към военните, защото аз никога не мога да реша нещо много важно за пет минути."
• "Винаги съм бил такъв - никога не обръщах внимание с кого говоря, интересуваше ме само физиката. Ако идеята според мен не струва, го казвам направо. Ако ми се вижда добра, казвам, че според мен е добра. Проста работа.
Винаги съм живял по този начин. Хубаво е, приятно е, ако можеш да го направиш. Късметлия съм, че можех да живея така."
• "И така, за себе си установих, че преподаването и студентите карат живота да не стои на едно място и никога не бих приел предложение за работа, колкото и добро да е то, ако няма и преподаване. Никога."
• "Човек не носи отговорност да бъде на това ниво, на което го мислят другите. Не беше моя отговорност да бъда това, което те очакваха да бъда. Грешката беше тяхна, не моя."
• "Опитах да се противопоставя - това, което правех, нямаше никакъв смисъл, но в крайна сметка се оказа, че не е така. Всичките ми научни постижения, за които получих Нобелова награда, тръгнаха от тази глупост с клатушкащата се чиния."
• "Накрая обобщих, че не разбирам как някой може да е образован чрез тази система, при която хората си взимат изпитите, учат другите хора да си взимат изпитите и никой нищо не знае."
• "За мен, виждате ли, беше важно да разбирам света."
• "Когато си млад се тревожиш за много неща: да отидеш ли тук, или тук, какво ще каже майка ти. Мислиш го, опитваш да вземаш решение, после излиза още нещо. Много по-лесно е просто да решиш. Решаваш и толкоз - нищо не може да промени решението ти."
• "Дадохме си сметка, че ако в Америка камериерката внесе закуската, а клиентът стои там чисто гол, ще има малко писъци и голяма суматоха. Но в Япония това беше съвсем наред и ние разбрахме, че те са много по-напреднали и цивилизовани от нас."
• "На едно от посещенията ни заведоха на малко, скромно място в гората, където отсяда императорът, когато идва. Мястото беше прекрасно, обградено с вековна гора и поток - наистина беше специално. Цареше спокойствие и изисканост. Фактът, че императорът идваше тук, говореше за по-голяма чувствителност на японците към природата, отколкото имахме ние на Запад."
• "От тогава не обръщам внимание на това, което казват "експертите". Изчислявам всичко сам."
• "Джери се оказа много добър учител. [...] И продължи в същия дух: използва всичко, което според мен е грешка, за да ме насърчи. Нито веднъж не каза, че някъде съм сбъркал, нито веднъж не ме обезкуражи."
• "Самият Джери обаче не си даваше много зор с физиката. [...] Когато се опитах да му покажа принципа на действие на електромагнита, като направих намотка от електропроводник, закачих пирон на връв, пуснах ток и пиронът влезе в намотката, Джери каза: "Ооо! Точно като чукането!", с което уроците ни приключиха."
• "[...] най-накрая разбрах за какво служи изкуството, поне в някакъв смисъл. То носи удоволствие на някого. Можеш да направиш нещо, което някой да иска толкова силно,че да е тъжен или щастлив от проклетото нещо, което си направил! В науката нещата са по-генерални, по-мащабни: не познаваш хората, които оценяват постиженията ти."
• "Обикновеният глупак не е мошеник, с него всичко си е наред. Но този, който се преструва, че не е глупак, е ужас!"
• "Предполагам, че откакто учените направиха бомбите, които се оказаха толкова важни, военните си дадоха сметка, че и ние все за нещо ставаме."
• "И как можеше да се преподава добре, като учебниците бяха написани от хора, които не разбираха съвсем нещата, за които пишеха - ето това не можех да разбера."
• "[...] съпрузите винаги искат да докажат, че съпругите им грешат, - но откри, както често става, че съпругата му беше права."