Неделя, 18 Септември 2016 17:01

Етрополска разходка

Етрополе

Втората поред шестдневна работна седмица бе в състояние да убие всеки прогресивен лъч дори у най-заклетия деец. Но в случая тя си имаше насреща рецидивисти, готови да ликвидират единствения почивен ден с разходка извън зоната на комфорт.
Описвайки окръжност с център столицата и радиус под 100 км върху картата "Екопътеки: 140 туристически маршрути и екопътеки в България", пръстът ми спря върху Етрополе. Под номер 10 в района е отбелязана "Пътека на традицията" към връх Свети Атанас ("на традицията" вероятно заради ежегодното изкачване на местните навръх Атанасовден). Описанието е перфектно - час и двайсе по баирите обещават ведра разходка по силите на всеки, а близостта до града дава възможност за импровизация.
След 9 вече се движим по магистрала "Хемус". Многото ремонти по пътя не са проблем, защото трафикът е минимален. Минаваме тунелите "Витиня", "Топли дол" и "Ечемишка", а скоро след разклона за Ботевград виждаме и нашата табела. Не след дълго извиваме траектория по река Малък Искър и минути по-късно навлизаме в Етрополе по бул. "Партизански". Струва ми се, че почти сме прекосили града, когато внушителен стадион привлича вниманието ни. Непосредствено след него е автогарата, пред която паркираме, защото от предварителната информация знаем, че нашата пътека води началото си именно от нея.
Какво последва, вижте ТУК.

Публикувана в Дневник
Събота, 17 Септември 2016 19:02

Романтика в облаците

Белите гълъби

Или когато лятото просто си дигна гълъбите.

Публикувана в Дневник
Събота, 02 Юли 2016 20:47

До Мургаш и назад

Мургаш планино, планино,
много си, Мургаш, хубава
за паша, за зимовище,
а за хайдути най-много!

Мургаш

Романтиката на фоклкорните извори с лекота замайва главата, но след похода ми до Мургаш обективният извод е "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Обратнопропорционалната зависимост между времето, отделено за планиране на маршрут, и неговата продължителност на терен сякаш върви към потвърждение, след като надвисналият петъчен следобед невинно спусна идеята за съботен Мургаш.
Когато в 8 часа сутринта на заветния ден затегнах връзките на обувките в началната точка, знаех, че предстоят 4 часа по терен с преобладаващо плавен наклон. И да, и не - за наклона; иначе времето скочи с 50% отгоре с прилично темпо и по-скоро стегнати почивки. Като да идеш до Варна - пътуваш, пътуваш и все не стигаш.
Но беше много хубаво. Обичам такова ходене, а и сбъднах дългогодишно желание. За да не го бавите вие, колкото аз - хвърлете поглед на галерията ТУК и утре тръгвайте нагоре. Приятно!

Публикувана в Дневник
Петък, 01 Юли 2016 21:18

Залез в тополите

Залез в тополите

Публикувана в Дневник
Вторник, 28 Юни 2016 16:11

Синева

20160629-cikoria

Публикувана в Дневник

Драгоманското блато

Бях набелязала месец май за посещение на Драгоманското блато, но тазгодишният така се бе заел с разни мероприятия, че докато усетя и станало юни. Но където е единият, там е и другият, особено с дъжда, който се изля напоследък.
Втората събота на втория месец без "р" е, когато излизаме от София по Е80 с курс на запад. Минаваме Сливница, а аз започвам да се чудя кой ли рид точно е Чепън. Драгоман вече е наоколо ни и при табелите Драгоман 1, Прекръсте 8, Круша 17, Годеч 29 свиваме.
Понеже сме печени, няма просто да идем на блатото, а решаваме за начало да попребродим споменатия вече баир. В този момент още не предполагаме, че тази класификация ще добива все по-реални измерения през следващите часове. Вижте защо ТУК.

ПС. Вземете си повечко вода, защото по целия маршрут няма къде да попълните запасите.

Публикувана в Дневник
Понеделник, 23 Май 2016 20:17

Из Средногорието при село Свежен

Село Свежен

Третият от четирите почивни дни, навързали се по случай празника на българската просвета - 24 май, бе първият откровено слънчев от дългата дъждовна поредица, изляла се от Великден.

Тръгнала нерано от Пловдив, вече бях с компания, когато малко след 10 отново насочих колата по Карловско шосе. Полето полека се изнизваше, докато Средногорието нарастваше пред нас, а отвъд се извисяваше царството на Стара планина и нищо друго. Чернозем, Долна махала, Песнопой, Баня, Бегунци, Домлян, Мраченик. С поставянето на отметка пред името на всяко от селищата, колите постепенно изчезваха, а пътят се гънеше все по-настойчиво в преодоляване на височините.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира, него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Под този надслов премина първата част от днешното ни приключение из Сърнена Средна гора. Историческата тематика ни отведе по пътеката до лобното място на Хаджи Димитър, където разбутахме въглените на тлеещата национална гордост.

Понеже това не ни бе достатъчно, следващата спирка по пътя ни поведе в разходка по улиците на село Свежен. Въпреки рушащите се архитектурни паметници, немалко паметни плочи отдаваха почит на отминали събития и заслужили хора. Открихме и надежда за бъдещето.

За другия път оставихме две пътеки в района, които набелязахме по пътя на връщане. За да узнаете тайната на този многокомпонентен маршрут, ви съветвам да разгледате с повишено внимание галерията ТУК.

Публикувана в Дневник
Неделя, 08 Май 2016 18:30

Преди дъжда

Стара планина при Софийското поле

Публикувана в Дневник

Витоша

Идеята за разходка по северните склонове на Витоша е толкова свойствена за повечето обитатели на столицата, че мащабите на планината губят част от своята стойност. Близостта ѝ носи измамна достъпност, която не бива да се подценява.

Началото на топлата пролет ни отведе до Златните мостове, откъдето поехме към Камен дел. Освен да загреем набързо в прохладното утро обаче, предстоеше още да преминем през кал, лед и сняг, слънце и сянка, за да достигнем върха. Многообразието от условия, които преодолявахме едно след друго, а понякога заедно, ни се отблагодариха щедро с поетапно пробуждащата се във височина природа. В разходка, продължила по-малко от 5 часа, по дължината на 10 км и с денивелация от порядъка на 500 м видяхме много. Шепа донесох със себе си ТУК.

Публикувана в Дневник
Неделя, 17 Януари 2016 16:25

Сняг лозе пази

Сняг лозе пази

Последната ми публикация изглежда сякаш безвъзрватно затрупана под 40-сантиметров сняг. И почти още толкова от добавеното количество при разриването на пътеките. С два метра отгоре поглеждам над плетеницата от лозови клони и си спомням времето на ароматните гроздове; и по-рано - на свежия материал за сърмички. Мекият студ все пак ме отрезвява и връща мисълта ми в настоящото очакване на бъдещата порция листа.

Публикувана в Дневник
Страница 5 от 10

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова