Шабленският вестник идва в понеделник
Така и аз. А конкретният (понеделник) е не просто начало на седмицата, но и 1-во число на август, който заслужено е бетониран с прилагателно и превъзходна степен като най-отпускарски месец. И за да избегна както "отпускарския", така и "бетонирания", се насочвам на север по родното Черноморие.
Редно е да споделя, че не бяха само тия двете причини при избора на дестинация, но и златната покана за гостуване у бабата на приятел, която получих съвсем навременно броени дни по-рано. Тук, ако беше филм особено си го представям, можеше да има мигновена рестроспекция защо и как изобщо се случи тая почивка, но аз ще се задоволя с мъдрото заключение, че по-добре подранила отпуска, отколкото никаква.
И ето че в ранния следобед на въпросния ден вече губя обхват на радиото в района на Карнобат, за да се отдам на тишина и спокойствие през наскоро ремонтирания Ришки проход. Остава още много път, но ето че отминавам и Варна в някакъв момент. Идва време да заредим - мойта е далеч по-лесна с взетите набързо хляб и кюфтета, отколкото за колата с малкото и все неизвестни бензиностанции край пътя. Все пак успявам и с това. А към шест вече разтоварвам багажа си в Шабла. С което се бележи същинското начало на морската ми ваканция.
В този момент дори още не знам, че ще последват закуски сред градинската прохлада, където по четвъртития небосклон между къщата, дърветата и асмата ще гадаем дали денят ще е за плаж или разходки, а вечерите ще прекарваме в откровенията на дълги разговори, подведени може би от сладките градински домати. Повече за това ТУК.
Етрополска разходка
Втората поред шестдневна работна седмица бе в състояние да убие всеки прогресивен лъч дори у най-заклетия деец. Но в случая тя си имаше насреща рецидивисти, готови да ликвидират единствения почивен ден с разходка извън зоната на комфорт.
Описвайки окръжност с център столицата и радиус под 100 км върху картата "Екопътеки: 140 туристически маршрути и екопътеки в България", пръстът ми спря върху Етрополе. Под номер 10 в района е отбелязана "Пътека на традицията" към връх Свети Атанас ("на традицията" вероятно заради ежегодното изкачване на местните навръх Атанасовден). Описанието е перфектно - час и двайсе по баирите обещават ведра разходка по силите на всеки, а близостта до града дава възможност за импровизация.
След 9 вече се движим по магистрала "Хемус". Многото ремонти по пътя не са проблем, защото трафикът е минимален. Минаваме тунелите "Витиня", "Топли дол" и "Ечемишка", а скоро след разклона за Ботевград виждаме и нашата табела. Не след дълго извиваме траектория по река Малък Искър и минути по-късно навлизаме в Етрополе по бул. "Партизански". Струва ми се, че почти сме прекосили града, когато внушителен стадион привлича вниманието ни. Непосредствено след него е автогарата, пред която паркираме, защото от предварителната информация знаем, че нашата пътека води началото си именно от нея.
Какво последва, вижте ТУК.
