До Мургаш и назад

Мургаш планино, планино, много си, Мургаш, хубава за паша, за зимовище, а за хайдути най-много!

Романтиката на фоклкорните извори с лекота замайва главата, но след похода ми до Мургаш обективният извод е "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Обратнопропорционалната зависимост между времето, отделено за планиране на маршрут, и неговата продължителност на терен сякаш върви към потвърждение, след като надвисналият петъчен следобед невинно спусна идеята за съботен Мургаш. Когато в 8 часа сутринта на заветния ден затегнах връзките на обувките в началната точка, знаех, че предстоят 4 часа по терен с преобладаващо плавен наклон. И да, и не - за наклона; иначе времето скочи с 50% отгоре с прилично темпо и по-скоро стегнати почивки. Като да идеш до Варна - пътуваш, пътуваш и все не стигаш. Но беше много хубаво. Обичам такова ходене, а и сбъднах дългогодишно желание.