Фолклорен сборник "Змей. Змеица. Ламя и хала"

Изминаха почти девет месеца - досущ като броя на ламските глави, откак заборих фолклорния сборник "Змей. Змейца. Ламя и хала". Издаден през 2016 г. от издателство "Изток-Запад", той е дело на съставителството и редакцията на Вихра Баева, Албена Георгиева, Валентина Ганева - Райчева, Доротея Добрева, Николай Вуков и Светла Петкова. Както обаче ще може лично да се убедите, когато лично го разгърнете, в тази богата съкровищница са замесени имената на още много, много хора. Изчерпателното съдържание, подобаващо заключено между две дебели корици, включва песни, приказки предания, че и вицове и задачи по математика! - все по темата с тия четири дзвяра от родния фолклор. Всички те са прилежно групирани по теми, а половината от тях, оказва се, са посветени на змея, обособил се като най-популярен образ. Изданието е предназначено за широката публика, като за улесняване на неговата смилаемост думите и изразите от народното творчество са придружени с бележки под линията, както и много интересни пояснения към всеки един текст. От своите странствания между горната и долната земя отмъкнах няколко дара, с които да ви изкуша да се потопите в пълния колорит на сборника: • Ти да я видиш, мале ле, каква е мома хубава! Кога моминка стовеше, без слънце слънце грееше, кога моминка вървеше, без вятър вятър духаше, кога моминка думаше, от уста злато точеше. - Синко Стояне, Стояне, тва не е мома хубава, ле хем е, синко, ле хем е змиичината дъщеря. • А Марко си у София седи, оди Марко по тесни сокаци, и си пие у ладни меани, и си люби софийските моми, ем момите, ем па невестите. • "Кога ме удри три пъти с тупайница в главата, ми се стори, оти мозъка ми пукна и очите ми изкочиха." • "Тоя отиде при ковачите, прави, прави, прави го - па го хвърли у въздуха нагоре, па легне по очи, та топуза да го удари по гърбо. Ако пръдне, ке стига на топуза, па ако не мож да пръдне, пак го праща, по-голям да стане."