От Владая към Тихия кът

Ленивото начало на уикенда предопределя посоката на съботното пътешествие. Късният час на тръгване бързо накланя везните към близка дестинация, която в днешния ден се оказва софийското село Владая.
Взимаме храна по път и ето ни по обед как хапваме в началната точка на маршрута. Не губим много време и скоро се отправяме към местността Тихия кът - идея за разходка, вдъхновена от Trips Journal.
Вървим по чакълеста пътека, отделена от гората с бордюр и дори канавка. Тя обаче не върши кой знае каква работа – оттичащите се от планината води минават направо по трасето ни, като често се налага да ги прескачаме. На места е и леко поизровено, което създава известни затруднения. Ако не бяха тези особености, маршрутът би бил чудесен дори и при по-мокро време.
Пътеката напомня на алея на градски парк и по спорадичните групи от хора, които срещаме. За щастие, достатъчно рядко, че да се наруши баланса с природата, за която сме тук, същевременно създават приятно оживление.
През цялото време се движим в гора. Полянките са малки и на рядко. Слънцето срамежливо се показва от време на време и през повечето усещаме усойният ноемврийски порив.
С леки изкачвания и слизания, неусетно приближаваме финалната част. Скоро след като сме отминали беседката, на около четвърт преди края, стигаме дървено мостче, реката около което прелива. Тук неочаквано слагаме точката на отиване и поемаме назад.
Половин час по-късно сме при колата и поемаме надолу. Неудовлетворени от маршрута на навигацията на идване – първият твърде неравен, вторият твърде стръмен, на слизане избираме улица "Бели брег" да ни изведе до ниските части на Владая. Решението е добро и ни отвежда спокойно към следващата точка на дневния ред.