Ресиловски манастир и водопад Горица

Съботният ни предиобед в района на Сапарева баня буди противоречие дали времето е подходящо за разходка. Въпреки мразовития вятър се осмеляваме да преминем дверите на хотела, за да се опътим към някои местни забележителности.
Първата от тях е Ресиловския манастир "Покров Богородичен". Портите му са отворени, но църквата е заключена. Решаваме да не безпокоим домакините и след кратка разходка на двора, си тръгваме. Все пак, по време на краткия си престой срещаме няколко човека, отбили се на посещение също като нас в празничния ден.
Време е да се разтъпчем. Спираме колата южно от село Овчарци и поемаме по екопътеката към водопад Горица на едноименната река. Началото ѝ е отлично обозначено с множество табели с информация за основната забележителност, местните птици, местообитанията на бозайници, земноводни и влечуги и гори. Достигането на крайната цел ни отнема около 15 минути, като се движим по поречието на оградената вододайна зона. Пътеката е ясноразличима, без възможности за грешка по нея, а към края и дори има стъпала – цели 103! Ако въпреки късия маршрут почувствате умора, то знайте, че на финала ви очаква пейка. Е, няма да почувствате пръските на водопада, защото не е непосредствено достъпен, но пък ще се насладите на гледка към 39-метровия му пад.
И двете местенца очевидно са отлични за посещение с малки деца. Пожелавам ви приятна семейна разходка!

ПС Не остана непосетен и прословутият сапаревобански гейзер, но за него не ми се говори. Въпреки това – макар че го гледахме как бълва вода през прозореца на хотела ни, точно когато решихме да идем до него, беше мистериозно угаснал. Разпитахме в туристическия информационен център за казуса и те бяха също толкова изненадани, колкото и ние. За съжаление, тази местна забележителност изглежда позорно култивирана и не мога да я отбележа като нещо, което си заслужава да се види.