Книгата, за която ще споделя впечатления днес, е "Дракула" от Брам Стокър. Издадена за пръв път през 1897 г., аз разполагам с издание на "Сиела" от 2022 г. в превод от английски на Слави Ганев. Художник на корицата е Дамян Дамянов.
Страниците са 500. Тук обаче е включен освен основният обем на роман, още и две приложения, както и цял тон бележки в самия край. Ето тук си признавам, че далеч не на всяко номерче разгръщах да видя съответното пояснение - та те са цели 502! Разбира се, ако вие чинно го правите, вероятно ще получите далеч по-пълноценно разбиране за текста.
Макар и считан за вампирска класика, вече съм попадала на някои негативни мнения за романа. Ако обаче оставях предубежденията да ме водят, далеч нямаше да съм тук. Затова и разгръщам книгата - първите ми впечатления са, че е водена под формата на дневник от различни хора. Това ми дава очаквания за някаква евентуална разпокъсаност. Те не се оправдават, тъкмо обратното.
Пръв разказвач е Джонатан Харкър. Отправил се на път към имението на непознат благородник, по пътя си той получава не едно и две предупреждения да внимава. Едва ли за някой от вас има съмнения с кого му предстои среща, но той доста стоически понася престоя си в дома на граф Дракула. По-късно картината се обогатява и от други гледни точки, към действието се присъединяват Мина Мъри (бъдеща Харкър), Луси Уестънра, Артър Холмуд, Куинси Морис, д-р Джон Сюърд и небезизвестният проф. Абрахам Ван Хелзинг, който явно откъде получава славата си на убиец на вампири. Цвят в палитрата добавя и лудият Ренфийлд.
Изненада за мен е, че действието съвсем не се развива изцяло на територията на Трансилвания. Цялото действие се завързва около грандиозния план на Дракула да се премести в Англия и неговото осъществяване. Ще успее ли пъкления му план да се осъществи? Е, това до самия финал не става ясно и оставям на вас да стигнете до развръзката.
Историята е приятно напрегната, като по-страшната част в крайна сметка се оказа началната. Не бих определила романа като хорър, а по-скоро готически. Куртоазните реплики на героите дори внасят доза комичност от съвременна гледка точка и малко бавят действието, което съм сигурна, че би се развивало по-динамично в съвременна аналогия. Нека това обаче не ви звучи като критика, а по-скоро желание от моя страна да ви въведа в детайлите. Аз харесвам романа, неговата скорост, напрежение, смятам, че всеки от героите има своето място и сглобява своята част от историята. Ако желаете да напрегнете ума си с едно свръхестествено приключение с премерен ужас, то насреща ви е "Дракула" от Брам Стокър.
Коментари