Било ми писано Достоевски да не остане единственият руски класик за мен през първото полугодие на 2026 г. Ето ме че посягам към друг автор, попадащ в същата категория - Иван Тургенев. Определян като едно от най-големите и авторитетни имена в руската литература през втората половина на 19 век, това е моята първа среща с него. Творческото наследство, което той оставя, е богато, а популярни творби, които се открояват сред него са повестите "Ася", "Пролетни води" и "Първа любов".
Именно сборникът "Първа любов и други повести", който съдържа горепосочените заедно с "Песен за тържесвтуващата любов" и "Клара Милич" държа в ръцете си. Изданието е от 2018 г. на ИК "Колибри", а преводът от руски език е дело на Илиана Владова, Пенка Кънева и Мария Хаджиева. Книгата, както обикновено, не съм взела по нечия препоръка, а по спонтанно собствено желание да се срещна с творчеството на писателя. Допълнителната информация, която съм прочела за Тургенев, ме кара да смятам, че текстовете в книгата са представителни за стила му.
Думата "любов" е ключова за сборника, защото тя е централният елемент, около който се завърта всяка една от историите. Това за мен е естествено продължение на вълната обхванала ме с "Бели нощи" на Достоевски, макар и да признавам, че в действителност темата не ме вълнува особено. Повестите на Тургенев обаче успяват да ме заинтригуват със своето разнообразие и дори, бих казала, непредсказуемост. Харесвам живите образи и плътната атмосфера, която ги обкръжава.
Най-слабата за мен от всички пет е повестта "Ася", която е и първа. Близо до нея нареждам и "Първа любов". "Песен за тържесвтуващата любов" ме очарова със своето приказно усещане. На второ място поставям "Клара Милич" - изключително необичайна история, която започва със смърт, тя от своя страна разгаря особени и неочаквани вълнения и в крайна сметка довежда до друга смърт. Специално пътешествие във времето и пространството е творбата "Пролетни води", която поставям на челна позиция; в нея мачът изглежда свирен в полза на невинната хубавица Джема, докато на хоризонта не изгрява звездата на фаталната изкусителка Маря Николаевна; дори и тогава обаче има какво да се прочете преди финала.
Стилът на Тургенев е изключително "пивък", чете се леко и ненатрапчиво. Ако ви се иска лирично четиво, което да не е поезия, този сборник е тъкмо за вас. Литература, която носи спокойствие и чисто удоволствие.
Коментари