Началото на екопътека "Лозенска планина". Намира се при школата на БЧК в с. Долни Лозен, обл. София. До там се стига след като сте преминали през Горни Лозен, ако идвате откъм столицата. Няма как да не ви е направила впечатление църквата там, така че ако разполагате с две коли, може да оставите едната при нея, за да си спестите значителна част от пешеходното прибиране по улиците на Лозен до изходния пункт. До началото на пътеката може да достигнете и като вземете автобус номер 5 от столицата, слезете в Долни Лозен и вървите по улица "Половрак" до школата; обратният път до града е от Горни Лозен отново със същия рейс.

Още от самото начало навлизаме в красив горски път, който тепърва ще ни омайва.

Не че пътят предполага да ходиш със забит в земята поглед, напротив, но листата си ги бива.

Разнообразието от широколистна и иглолистна растителност радва окото.

Една подсказка какви забележителности крие екопътеката, ако разходката сред природата не ви е достатъчна. И ще ви издам, че по-нататък пътят ни включва дори повече. Ще обърна внимание и на това, че, за наше съжаление, пропуснахме пещерата - бъдете внимателни, защото трябва да е някъде между манастирът и връх Половрак.

Пътят е все така хубав.

Симбиоза или паразитизъм - не знам, но изглежда добре.

Есенна мозайка.

По пътя ще забележите широко открито място за отмора с тази чешма и доста пейки (каквито имаше и често по пътя!). През летните месеца обаче дочух, че тук става малък панаир с хора и кебапчета, така че за любителите на спокойствието добавяме още една точка в полза на есенната разходка. Възползвайте се от тази чешма, защото ще има нещо подобно едва към края на маршрута.

Жълто-зелена омая.

Табелите са ми слабост - хем са част от впечатляваща картина, хем ни напомнят да не се отклоняваме от правия път, защото в гората това е рисковано.

Маршрутът ни преминава по реализирания проект "Не-Познати в София" (Un-Known in Sofia), посветен на възстановяването на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски. Осъществен е през 2013 г. и резултатите му са видими.

Част от Лозен и Софийското поле - в "рамка".

"Чипс" за гладните очи.

Софийското поле и Стара планина в далечината.

"Звезди" в краката.

Ха! Ето го и манастирът! Но първо малко информация от табелата(със съкращения): Лозенски манастир "Свети Спас" е основан вероятно XI - XII в. Той бил най-източният от манастирите, съставящи софийската Мала Света Гора. Разрушаван е на няколко пъти. Според преданията на местните хора е бил средище на национално-освободителното движение, в него е отсядал дори Васил Левски. Бил е и училище. До 1900 г. манастирът е бил мъжки, а след това става женски.

Манастирът предлага отличен изглед към котловината.

Но си заслужава да огледате и неговия двор.

Сега внимание: минахме манастира, следва пещерата. Е, ако ще се връщате после по същия път, няма проблем, може и да я откриете. Ние пропуснахме.

Беседка с добър изглед. Ние дойдохме по пътя отсреща, покрая нея.

Да, продължаваме направо.

Но някак не можеш просто да продължиш.

Тази табела така и не разбрахме какво искаше да ни каже.

Това дръвче май е малко гладно.

Освен че пътят към върха е все по-стръмен, той е и все по-горски. Често има разклонения и някои от тях не са означени - внимавайте за табелите и бяло-червенo-бялата маркировка.

Изглед към язовир Искър на вълнички.

Ето го и него - мемориалният комплекс на незнайния четник!

Поемете си дъх - върхът е близо, и отдайте дължимото внимание на това място. Но защо е толкова специално (по данни от информационната табела): Преданието разказва, че в горите под връх Половрак се е крил бунтовник от четата на Георги Бенковски. Живял е в малка пещера под върха, а овчарите от селото му носели храна и дрехи. След предателство той е заловен и убит. След Освобождението на гроба му е издигнат паметник и оформен малък парк.

"Вместо кандила блещукат звездите над незнайно падналите български великани".

Броени метри след комплекса вече сме на връх Половрак (1182 м) - ще го познаете по триангулачната точка. Гледката е впечатляваща - виждаме Черни връх...

...есенен килим...

...София и село Лозен. И скъсаният трибагреник. Гледах снимки от миналата година - изглежда чудесно, явно метеорологичните условия не прощават дори на националния символ.

Дали защото денят не беше твърде топъл - с разкъсана облачност, но ветровит, въпреки близостта до столицата пътеката не изобилстваше от посетители. Това беше най-голямата от няколкото групи хора, които срещнахме, и на най-отдалеченото място. Другите бях в началото/края. Това спокойствие е много, много съществен плюс.

Малко от Витоша, малко и от следващата ни цел.

Един заслон леко встрани от пътя. Но едва ли няма да го забележите, особено ако търсите местенце за хапване на завет.

Интериорът.

Оперативка: след връх Половрак се движим по пътеката към връх Абаджийски чукар (1129 м) и Ланина могила (1188 м). Ланина могила и Половрак са съответно на второ и трето място в Лозенската планина, чиито първенец е Попов дял (1190 м).

Пак сме в златните дебри.

От Лозен идваме. За да стигнете до комплекса, посветен на Димитър Списаревски, е необходимо да следвате табелите за Пасарел. Ние не го направихме.

Ключово място при Радиво ливаде.

Ще го познаете още по симпатичното блато.

Внимаваме за избрания път и навлизаме в дъбова гора.

И това май е Абаджийски чукар - следва слизане и после баирът към третия връх. Но преди това...

Гъстакът няма край.

Или пък има - дръвчетата тук са маркирани. Ето какво може да направите при съмнения за незаконна сеч: http://www.wwf.bg/what_we_do/forests/illegal_logging/

Правилните очертания на зелените дръвчета подсказват изкуствено залесяване.

Вече сме на Ланина могила - обширен връх с изглед на всички страни. Поглед към изминатия път.

Поглед към язовир Искър и Пасарел.

Поглед към Витоша.

Поглед към София.

В подножието на върха срещаме вестоносец на нашето приближаване до урбанизираните територии.

Червеният "пламък"!

"Огнище".

Завръщане в реалността или как става монтажът на изолатори на новите електропроводни стълбове. Другият край на въжето е вързан към УАЗ-ка, която го издърпва внимателно до необходимата височина.

BMW сила! Започвам да си мисля, че всички коли в района са оборудвани за офроуд.

Долу вдясно виждате църквата, за която споменах в началото. За да достигнем до нея следва малко селски туризъм в северозападна посока.

По улиците на Лозен.

След като разлаяхме кучетата в над 95% от дворовете, почти се изненадах, когато не срещнах подобна реакция при тази котка.

Къщата на преливащите цветя.

И финалната точка на нашия поход. Главният път минава от северната страна на църквата, а този площад е от юг. Мястото е подходящо за паркиране и има немалък магазин за попълване на запасите.