Неделя, 29 Януари 2023 14:23

"Белите цветя" от Терез Никол

 "Белите цветя" от Терез Никол

"Белите цветя" от Терез Никол пристига при мен тъкмо навреме – в навечерието на новата 2023-а. Защо ли? За всяко от тях – кокиче, теменужка, зюмбюл, нарцис, божур и ирис, авторката е отредила по една приказна история в съответствие с първите шест месеца от годината. За по-пълноценното и естетическо изживяване към текста пък се радвам на нежните илюстрации от Виктория Томова, които грабват вниманието и сърцето още с корицата.
Кратък увод ме въвежда в живота на малката Теди, семейството, дома ѝ и света в непосредствена близост. В ролята на сладкодумния разказвач е баща ѝ, а главни герои в неговите сюжети са три сестри и един брат – Пролет, Есен, Зима и Лято. В живота и взаимоотношенията им съвсем резонно свое място имат Леденият вятър, Южнякът, Зефир и други персонажи, които се явяват в хода на повествованието. А то, макар и разделено в шест отделни, завършени глави, има своя обща линия, която остава непрекъсната и те кара да тръпнеш в очакване на следващата история, досущ като в приказките на Шехерезада.
Всяко цвете е фин детайл, под чиито знак преминават отделните разкази. В тях ставам свидетел на вълнуващи чувства и действия, докато се разиграват сцени на дързост, себичност, съревнование, приятелство, любов. И докато някои герои имат епизодично присъствие, то други извървяват път, през който наблюдавам вътрешните им терзания и израстване, а с тях неусетно се менят и годишните времена. Затварям книгата с букет бели цветя, увит в нежност и наслада.
В последните няколко страници откривам и специална изненада – карти със символиката и допълнителна информация за шесте цветя. Едва ли ще ви изненадам – оригиналите със сигурност няма да изрежа, но вече обмислям как да направя пълноценни копия. Обещанието на финала пък ме кара да се питам едно – кога ли ще видим продължението на книгата за втората половина на годината?

Публикувана в Дневник

Tell me why I was born to live in this skin
Tell me how I'm supposed to be forgiven
With my hand in the hive and the sun in my eyes, yeah
('Broken Boy' - Cage The Elephant)

"Другото време_" от Нели Станева

В ръцете си държа стихосбирката "Другото време_" от Нели Станева (издателство "Жанет 45"). Любезно предоставена ми от самата авторка, вълнувам се да прочета посланието, разписано за мен в началото – благодаря ти, Нели! И се питам какво ли ще ми предложи книгата: подчертавката в края на заглавието ме навява на мисли за незавършеност, която да допиша със собственото си съзнание; корицата пък ми извиква асоциации, свързани с  деликатната персона на поетесата на границата между два свята.
Какво ли ще да е това друго време? Отварям съдържанието в края, опитвайки се да предугадя смисъла по списъка с творбите. В малко над 60 страници откривам стихотворения, разпределени в четирите сезона на поезията на Нели. Веднага вниманието ми е привлечено от няколко заглавия: "Берлин", защото отдавна ми се иска да посетя града; "Супернова", защото космосът ме вдъхновява; "Земетресение", което свързвам с моя научен профил; "Зимно слънцестоене", защото най-късият ден е един от най-специалните за мен в годината.
Решавам да подходя методично. Отгръщам в самото начало на стихосбирката, за да се озова в зората на пролетта. Прелиствам страниците, по които преминавам бавно, следвайки порядъка на познатите четири годишни времена.
И ето ни - стремително търкаляйки се надолу по склона. Завихрени от встъпителните слова се озоваваме в един "Берлин", от чиято тъмнина пониква животът. Поезията на Нели е напоителна, сочна, дива поезия, изпълнена със страст и сетивност. Берем ненаситно от цветята и плодовете, разпилявайки себе си по дивите треви на поляните. Покълваме, порастваме, а сетне светът ни избухва във всички посоки (и "всяка посока беше правилно решение"), за да преминем отвъд границите. От малката полянка се изстрелваме в космоса, потъваме в недрата на земята, прекосяваме мултивселената. Гледаме светът в огледалото и живеем в него. И в "космическата ни самотност" неотменно сме двама.
Водя си бележки и запазвам късове от "Цветя", "Супернова", "Смяна на дневната стража", "Малка нощна музика", "Море", "Земетресение", "Роса", "Смъртта", "Дърво", "Пасторал", "Две сме", "Тясно физическо пространство", "Зрелост". Споделям ви някои от тях, а други ви пожелавам сами да откриете:

• "Нищо тук не се случва. Обаче/ непрекъснато никнат цветя./ И това тъй учудващо стига."

• "Ще глътнат ли вълните ти главата ми,/ така ще да съм лека като хората,/ които мачкат бясно бреговете ти/ и жадно ближат тази сол - живота?"

• "Безсмъртна съм във чистата наслада,/ в немигащото взиране към изгрева,/ в умелите прегръдки на промените."

• "Нека те науча/ маневрите на гладкото излитане."

• "Да расте разклоненото знание,/ че "вечен" не е синоним/ на "Бог" и съвсем не на "жив".

Публикувана в Дневник
Събота, 12 Октомври 2019 10:42

Есента от катеричи поглед

Есента от катеричи поглед

Публикувана в Дневник
Понеделник, 28 Октомври 2019 17:27

Пасторалност по софийски

 Пасторалност по софийски

 

Публикувана в Дневник

"12 месеца в България" е интерактивен дневник-гид. Обединява 12 части – по една за всеки месец. Всяка от тях съдържа избрани истории, представени накратко под формата на фотопис. Затова компилацията е дневник. Гид е, защото има и любопитна, че дори и полезна информация за посетените местенца. Нещо повече – включени са 12 тематични карти, които са си един своеобразен списък за посещение. С виртуални габърчета са отбелязани локациите на благоустроените пещери, най-ниските планински първенци, някои от най-красивите и диви плажове, селата с най-забавни имена и други знайни и незнайни забележителности у нас. Приятна разходка!

Публикувана в Дневник
Събота, 09 Декември 2017 15:41

Когато следваш плана за Плана

Плана планина

Денят може и да не беше най-подходящият, но го бяхме решили - тази събота бе отредена на Плана планина. Добре опаковани срещу приятно южния, но доста силен вятър, оставихме колата в едноименното село и се отправихме по черния път, водещ до връх Манастирище. Замислен с идеята да не ни натовари по никакъв начин, маршрутът бе особено лежерен с едва щипка изкачване. Крайната му непретенциозност обаче бе гарнирана с отличен обзорен поглед през цялата разходка - щастие, което обикновено коства многократно по-големи усилия. Вижте сами - ТУК!

Публикувана в Дневник
Сряда, 29 Ноември 2017 15:37

Прозорец в Стария град

Пловдив Старият град

Публикувана в Дневник
Сряда, 29 Ноември 2017 15:20

На най-удобното място. Винаги

Пловдив

Публикувана в Дневник
Събота, 21 Октомври 2017 10:03

Есен в тополите

Есен

Публикувана в Дневник
Събота, 14 Октомври 2017 12:52

По калдъръма на Бунарджика

По калдъръма на Бунарджика

Публикувана в Дневник
Страница 1 от 5

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2023 Таня Славова