"Бели нощи" от Ф. М. Достоевски

"И се питаш: къде са твоите мечти? И поклащаш глава, казваш: как бързо летят годините! И пак се питаш: какво направи с твоите години? Къде съхрани най-доброто си време? Живял ли си, или не?"
Избирам първата ми среща със знаменития руски класик Фьодор Михайлович Достоевски да е с наглед проста и непретенциозна негова творба. Повестта "Бели нощи" е по-малко от 100 страници и то доста едър шрифт. Знам, че обемът може да е подвеждащ (не съм забравила "Аскетика" от Никос Казандзакис), но както по-късно ще се окаже – това наистина е четиво за един следобед. Изданието, с което разполагам, е на "Фама" от 2021 г., а преводът е на Росица Бърдарска.
Сюжетът се задвижва от случайна среща между главния герой и младата Настенка на брега на река Нева по време на петербургските "бели нощи". В рамките на четири от тях двамата споделят своите житейски истории. За него това е първият истински човешки контакт, момент на пробуждане, в който той за първи път започва да живее в настоящето, а не в миналото или в мечтите си.
Централният образ е този на мечтателя – млад, самотен човек, който живее в своя собствен вътрешен свят. За него реалността е бледа и незадоволителна, затова той я заменя с фантазии, вдъхновени от книги и собственото му въображение. Достоевски изследва психологията на изолацията и начина, по който човек може да се „изгуби“ в детайлите на града, без реално да общува с хората в него.
„Бели нощи“ е разказ за любовта в нейния най-чист и несебичен вид. Въпреки че главният герой се влюбва в Настенка, тя продължава да чака своя досегашен годеник. Дали ще го дочака обаче? Оставям на вас да разберете.
„Бели нощи“ е история и за самота, и за мечти, и за любов – едновременно горчиво-сладка. Мисля, че е добър старт за тези, които искат да се срещнат с творчеството на Достоевски, като предполагам, че съвсем не е типична с недотам мрачните си нюанси, но пък с психологическа дълбочина и плътност.

- "Аз се върнах, направих крачка към нея и непременно бих произнесъл: "Госпожице!" – ако не знаех, че това възклицание вече хиляди пъти се е произнасяло във всички руски аристократични романи. Само това ме спря."