"Нощ в Лисабон" от Ерих Мария Ремарк

Ерих Мария Ремарк е добре известен с антивоенната си литература немски писател. Живее и твори през 20 век. Популярен е с творбите "На Западния фронт нищо ново", "Трима другари" – любим роман, за който съм споделила впечатления в предишен свой отзив, "Триумфалната арка", "Черният обелиск", "Време да се живее и време да се мре". Сред тези имена основателно намира място и "Нощ в Лисабон", на която се спирам днес.
Романът е близо 240 страници. Изданието, с което разполагам е на "Фама1" от 2020 г., в превод от немски на Донка Илинова. За пръв път творбата е публикувана през 1962 г.
Нощта в Лисабон е млада и тепърва ще се разгърне с разказ в разказа. Лирическият герой е на пристанището в Лисабон и съзерцава кораба, който е равносилен на спасителен Ноев ковчег към Америка за емигранта от европейската реалност по време на Втората световна война. Към него се приближава натрапник, от който той неуспешно се опитва да се измъкне. Впоследствие странникът отправя нетипична оферта: да отстъпи билети за бленувания превоз, ако изслуша неговата история през следващите часове.
Така Йозеф Шварц, както формално представя себе си собственика на билетите, подхваща своята история. От самото начало е ясно, че тя е с трагичен развой: любимата му е вече в ковчег. Как обаче се стига до там и що за драматизъм изпълва потребността му да сподели всичко това с непознат, тепърва ще научим.
Без излишна ретроспекция, разказът подема началото си оттогава, когато Шварц е вече емигрант в немилост. Прекарал в изгнание повече от половината си семеен живот, той не понася раздялата си с Хелен. С риск за живота си се завръща в Германия, за да я срещне отново. Та, би ли имало смисъл да го прави, ако не е, за да я отведе? Това заявява и тя и ето ги как се измъкват поотеделно – както е редно, за да се срещнат отново зад граница. Това бележи началото на едно споделено безконечно бягство, над което постоянно са надвиснали сенките на брата нацист на Хелен – Георг, Гестапо, местната полиция и още нещо.
Следва сюжет изпълнен с безброй хитрости, към които прибягва емигранта, за да се измъкне от опасности, които дебнат на всяка крачка. Рискът е най-голям, когато най-малко очакваш. Затворът и концлагерът са реалност, но се случват и чудеса. За всичко това ще узнаете, ако имате времето и желанието да прекарате една "Нощ в Лисабон" с Ерих Мария Ремарк. - "Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен." - "Лятото е кратко и животът е кратък, ала какво го прави кратък? Това, че знаем колко е кратък . Котките навън знаят ли, че животът е кратък? Знае ли го птицата? Пеперудата? Те го мислят за вечен. Никой не им го е казал! Защо са ни го казали на нас." - "[...] животът би бил непоносим, ако е вечен." - "Самотата търси другар и не пита кой е. Не знаеш ли това, значи никога не си бил самотен, а сам."