Екопътека Бели Искър
Екопътека Бели Искър отдавна е в списъка ми за желани за посещение местенца. Ето защо не е изненада, че добрата прогноза за първия уикенд на октомври ни приканва да отидем именно там. Все пак, в съботното утро не бързаме твърде много. Даваме време на слънцето да огрее маршрута в подножието на Рила и едва към 10 часа се отправяме нататък.
Традиционна спирка по пътя ни в посока Самоков е Бистришката пекарна. Снабдяваме се с топли закуски и хляб за вкъщи. Малко след 11 вече отминаваме село Бели Искър и скоро стигаме началото на пътеката. Като ориентир ползвам блога "Друми в думи" и дадените координати 42.243470, 23.541089. С тях няма грешка – стигаме до точното място, което е повече от явно обозначено – има около 5 табели, а пред нас е и първият мост, който предстои да пребродим.
Пътеката се движи успоредно на река Бели Искър, като лъкатуши между двата ѝ бряга в посока срещу течението. Между тях се преминава между 8 на брой моста, първият от които обаче е преграден в момента. Движим се основно в гората, под сенките на дърветата, което прави маршрутът подходящ и за по-топлите дни. От време на време излизаме и на близкия асфалтов път.
Отнема ни около 2 часа и половина да достигнем до най-отдалечената от изходния пункт точка, маркирана от един заслон и последния осми мост. Това не е никак чудно, предвид че сме с малко дете и няма неизследван камък по пътя. Пътеката обаче е полегата, приятна и не се налага да правим почивки, с изключение на една петминутна за хапване.
Маршутът е нещо като кръгов, но не се съобразяваме строго с него на връщане, а избираме да се спуснем надолу изцяло по асфалтовия път. Да се върнем до началото ни отнема още около час. Така общата ни разходка става 3.5 часа, а изминатото разстояние е близо 8 км. Доволни сме и че сме взели допълнителен кат дрехи, защото на слизане излиза бръснещ вятър, а сенките все повече се удължават.
За финал добавям, че маркировката е синя и сравнително начесто отбелязана. Въпреки това има някои не толкова добре обозначени разклонения и макар че не ни костват големи отклонения – следете си пътя. На всеки мост пък ще откриете карта и обозначение с името и поредния му номер. В началото са по-начесто, така че не си правете илюзии, ако сте стигнали до мост No5 – не сте направили и половината изкачване ;)
Традиционна спирка по пътя ни в посока Самоков е Бистришката пекарна. Снабдяваме се с топли закуски и хляб за вкъщи. Малко след 11 вече отминаваме село Бели Искър и скоро стигаме началото на пътеката. Като ориентир ползвам блога "Друми в думи" и дадените координати 42.243470, 23.541089. С тях няма грешка – стигаме до точното място, което е повече от явно обозначено – има около 5 табели, а пред нас е и първият мост, който предстои да пребродим.
Пътеката се движи успоредно на река Бели Искър, като лъкатуши между двата ѝ бряга в посока срещу течението. Между тях се преминава между 8 на брой моста, първият от които обаче е преграден в момента. Движим се основно в гората, под сенките на дърветата, което прави маршрутът подходящ и за по-топлите дни. От време на време излизаме и на близкия асфалтов път.
Отнема ни около 2 часа и половина да достигнем до най-отдалечената от изходния пункт точка, маркирана от един заслон и последния осми мост. Това не е никак чудно, предвид че сме с малко дете и няма неизследван камък по пътя. Пътеката обаче е полегата, приятна и не се налага да правим почивки, с изключение на една петминутна за хапване.
Маршутът е нещо като кръгов, но не се съобразяваме строго с него на връщане, а избираме да се спуснем надолу изцяло по асфалтовия път. Да се върнем до началото ни отнема още около час. Така общата ни разходка става 3.5 часа, а изминатото разстояние е близо 8 км. Доволни сме и че сме взели допълнителен кат дрехи, защото на слизане излиза бръснещ вятър, а сенките все повече се удължават.
За финал добавям, че маркировката е синя и сравнително начесто отбелязана. Въпреки това има някои не толкова добре обозначени разклонения и макар че не ни костват големи отклонения – следете си пътя. На всеки мост пък ще откриете карта и обозначение с името и поредния му номер. В началото са по-начесто, така че не си правете илюзии, ако сте стигнали до мост No5 – не сте направили и половината изкачване ;)











Коментари