На шега, на майтап си прочетох и третата книга от българската фентъзи поредица на Мартин Колев. Да, да, закъснях малко, но съгласете, че излязлата през септември 2019-та „Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша“ съвсем спокойно още си се вписва в категорията топла-топла, особено в контекста на творческия ентусиазъм в жанра у нас. Атмосферата, в която се посветих на тома, за мен си беше направо гореща предвид няколко обстоятелства, едното от които беше, че с изчитането му застъпих лятното слънцестоене – ключов детайл и в настоящия сюжет.
Четирите празника – Благовец и Секновение, Единак и Еньовден, аналогично пролетното и есенното равноденствие, зимното и лятното слънцестоене, оказва се, са на почит във вещерския свят. Обаче се явяват и моментите на максимална уязвимост на нашия свят под напора не демонските набези. Успешната досега защита незабелязано е изтъняла страшно до неузнаваемост и нашите герои ще трябва да действат бързо. Под „нашите“ разбирайте познатите ви вече оцелели от предните две книги – кой повече, кой по-малко активно, плюс вещерското сборище от Витоша.
Въпреки че половината от действието се развива традиционно по софийските улици, другата част този път е изнесена под черновръхския покров. Добър или лош избор за битието в комуна, което изглежда, че вещиците съблюдават, е почти градския парк на столицата – няма да коментирам, но изборът на една от арените в повествованието е ТОП. От предварителните анонси знаех, че в третите „Софийски магьосници“ ще бъде включена Живата вода – пулсиращ извор, скрит сред южните склонове на планината. Местността безспорно носи магия още със самото си споменаване, а детайлите, свързани с нея подсилват вълшебния ѝ ореол. Това обяснява и мястото ѝ в моя житейски път, крайъгълен камък, в който е дисертацията ми с обект пещера Живата вода.
Дали за да оправдая собствените си очаквания – смятам, че мога да поставя най-висока оценка на най-новия роман на Мартин Колев и да заключа, че творчеството му следва линия на положително развитие. Не очаквайте, разбира се, велика творба, но бъдете сигурно, че и „Софийски магьосници 3“ може да бъде поставен под знаменателя „приятно и леко четиво, без излишни творчески напъни“ досущ като предходните два тома. Ако искате фентъзи приключение „за една нощ“, то може да разчитате, че ще си прекарате приятно. Оставям ви малко от вълшебството тук:

• „Безплодното мислене е просто загуба на време. Трябва да дресираш мислите си тъй, както се дресират диви коне."

• „Бях носил едно и също лице твърде дълго, а това винаги води до усложнения."

• „Всички повтарят, че противоположностите се привличат. Никой не добавя, че накрая се сблъскват с все сила."

• „Това не беше зимното слънце, което изниква за малко и наглежда владенията си, преди отново да потъне в облаците. Не, това бе пролетното слънце – меко, но опърничаво. То се връщаше, събрало сили след дълго заточение, за да предяви претенции над законния си престол."

• „Представя нямаше колко е часът. Тук, в планината, времето течеше по съвсем различен начин. Долу, в града, всички се надпреварваха да те въвлекат в съмнително спешните си дела, нещо постоянно се случваше и водеше към строго определена цел. Тик-так... Трамваи сменяха поради ремонт маршрута си, табла измерваха нивото на фини прахови частици, а хората все се гневяха на нещо. След седмица дори не пемнохе какво е било."

• „Сърцето му винаги леко се свиваше в този момент – момента между величествения залез и тихия, хищен мрак. Сякаш някакво наивно, праисторическо гласче се обаждаше в главата му и проплакваше: "Къде отиде слънцето? Дали наистина щеизгрее отново?"

• „Вечно усмихнатите хора сигурно не караха 12-часови работни смени. Инак щяха да знаят, че след кръстословиците радиото е най-ефикасният начин за убиване на време."

• „ Липсваше ѝ задъханият, игрив софийски джаз, но се учеше да цени и планинската музика. В монотонната, безкрайна симфония на Витоша участваха и къркорещата земна утроба, и ромолящият поток, и темпераментният вятър. В шумолящите листа пееха унесени кукумявки, а от мрака долитаха причудливи звуци, чийто източник невинаги беше ясен."

• „Избягваше да пъшка – намираше го за досаден признак на остаряването. Всички старци го правеха, сякаш държаха да напомнят за присъствието си."

• „Пъкълът, от който хората се бояха, не се намираше под краката, а в главите им."

• „Не ми трябват малко умници, а много глупаци."

След финала на "Софийски магьосници" от писателя Мартин Колев не си и помислих да губя време и скочих директно на "Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа". Подкарах я бавно заради други задачки, но след като отминаха, я излапах толкова лесно, колкото и първия том. Стилът е все така приятен, дори и повече – мисля, че във втората част авторът разгръща потенциала си и е по-смел, но отново без излишни напъни.
Предварителните ми очаквания за мястото на действието не се оправдаха – по-интересно от предвиденото е. Появяват се нови герои, някои от познатите се развиват, а други са в сянка, но обещават да ги чуем и видим отново. В този дух и финалът крие обещание.
Ако сте харесали първата книга, то със сигурност и тази ще ви хареса, може би дори повече. В случай че имате колебание – заслужава си да ѝ дадете шанс. Много приятно фентъзи, с вълшебни детайли и в жанровия смисъл, и в художествения.
А ето и малко магия от "вторите магьосници":

• "От тази височина София изглеждаше огромна, по-красива и по-лесна за обичане."

• "Никоя аларма за събуждане не можеше да се мери с една упорита котка."

• "Щом идеше при лелките от отдел "Бюрокрация", задължително го питаха сигурен ли е, че съществува. На четвъртия път той вече не беше твърде сигурен."

• "[...] доброто никога няма да познае велик триумф... То съществува единствено за да предотврати триумфа на злото."

И градът угасва с часове
и наоколо угасва град...
Никола Петров

За първи път срещнах "Софийски магьосници" на Мартин Колев ("Сиела", 2017) в началото на тази година. Случи се в подобаващо приказна обстановка - в стола на почивна станция в планината. Тъпчех прехласнато пържени филии, вдишвах изпаренията от ароматния чай и съзерцавах падащия на едри парцали сняг, когато едно от момчетата тупна книгата на масата в непосредствена близост до мен. И така всяка сутрин през цялата седмица, дето прекарахме горе. Не го попитах защо, по дяволите, я носи със себе си на закуска, но с това си действие я тури в списък ми за прочит. А през следващите месеци заглавието ми попада толкова често, от толкова много места, че започна категорично да си проправя път към първите позиции.
Очакванията ми към "Софийски магьосници" бяха напълно оправдани. Както подсказват името и корицата, действието се развива на територията на обичната ни столица. Сивотата и еднообразието, с които класичеси сме свикнали да обвързваме живота си в големия град, са за обикновените хора. Магьосниците имат привилегията да бродят из улиците на една друга реалност, а Мартин Колев отваря сетивата на читателите си за нея.
В книгата ще срещнете добри, лоши и герои, носещи противоречие в душите си. Образите са слабо развити и по-скоро клиширани, ето защо никой от тях не предизвика някакви особени симпатии у мен. Единствено едно малка драма, която се случи с едно дребно приятелче, почти ме разстрои. Преживях я някак.
Повествованието върви изключително лежерно. Много ми хареса, че не усетих никакви напъни от страна на автора да създава нещо велико. Затова не смятам да губя време и започвам "Софийски магьосници 2. В сърцето на Странджа", а вас оставям с някои вълшебни детайли от първата част:

• "Не бива да взимаш подарък от друг магьосник освен срещу нещо в замяна! Подаръкът те обвързва, а повечето магьосници не са хора, на които би искал да си длъжник."

• "Чудно нещо са старите книжарнички... Човек все изнамира някакви книги, дето уж ги няма отдавна."

• "Добре е да знаеш, че магията често пъти е просто заигравка с човешките сетива."

• "Това е моментът – градът е завършен. Мракът скрива малките, грозни детайли. Само светлините остават. Високите панелни блокове, безнадеждно сиви денем, сега са космически гиганти – притаили дъх, готови за полет. Етажите светват един по един, поднасяйки своите тайни на случайния пешеходец – дребни фигури включват телевизора, дърпат пердето, захващат се с вечерята."

• "След много малко, няколко минутки само, Витоша ще се стопи в черното мастило на нощта, а най-ярките звезди ще блеснат въпреки неона и билбордовете. Сега обаче София е застинала между деня и нощта, между миналото и бъдещето и всеки може да открие в нея онова, което търси. Трябва само да спре за малко."

• "Но децата и пияниците си приличат по това, че никой не ги взима на сериозно."

• "София вече бавно се приготвяше за сън. Това беше един град на непрестанен залез, на вечно привършване."

• "Буря се усмихна и отпи от чася си.
   – Какво виждаш, щом погледнеш града, момчето ми?
   Той обходи с поглед панорамата пред себе си.
   – Виждам блоковете. А също и сателитните чинии, дърветата. Малки човечета по терасите си и джобни колички, наредени по улиците."

• "Знаеш ли какво чувам, щом се заслушам в София?
   – Какво?
   – Джаз.
   Бриян потръпна. Помисли, че му е студено въпреки одеялото и чая. След това дочу музиката. Наистина беше джаз – жив, самобитен, леко налудничав. Като града наоколо."

• "– Колко е красива светлината – прошепна някой в мрака, а след това пристъпи напред.
   [...]
   – Но не можем да я оценим без мрак, нали? – продължи той. В ярката светлина на деня никой не тъгува за слънцето."

На 8 март тази година стартира нов проект под името "Лекции в бара" в столичния клуб "Mixtape 5". Нетипичната инициатива свързва мисълта и забавленията - две примитивно разбирани като изключващи се понятия, в приглушената атмосфера на бара, а питиета обещават да предразположат умовете в разнообразни теми от науката и изкуството.

След лекциите "Феминизъм" и "Разстояния в космоса", наред е трета под името "Координати на Живата вода". С нея аз лично обещавам да ви вкарам под земята - преносно, че и буквално, предвид локацията на заведението, за да ви посветя в изследванията на един приказен свят. Тези от вас, които са по-наясно с делата ми, може да съзират познати ключови думи във формулировката, но бъдете сигурни - събитието ще е с качествено различно съдържание от представеното до момента.

Очаквам да ми дойдете на лекцията, щото пиша двойки иначе!!!

Пазарът на изгряващото слънце: на Битака ходете рано, за да случите в покупките

Някъде бях прочела, отдавна, в едно "ревю" на това култово средище, че ако сте си загубили химикалка, то това е мястото, където бихте могли да си я откриете. Пробвате ли се, според мен, дори и да е там, химикалката, твърде бързо тя ще премине в небитието на вашето съзнание, защото ум ще ви зайде от колорита на асортимента. Със сигурност не е за вас, ако сте сух фен на скучните неща за много пари (или сте си просто сух). Нооо... ако сте познавач или късметлия (а най-добре двете заедно), имате шанса да откриете истинско съкровище или поне да изплакнете очите в екзотиката на малашевския "мол".

Предлагам ви музикален тест за издръжливост ТУК и, ако го преминете, станете в някой ранен съботен (или неделен) час, за да се пробвате с този софийски пазар от друго ниво.

Изключая депутатския ордер.

... за да провериш как се вижда навън: изглед от сградата на Народното събраниие към площад Народно събрание, цар Освободител и хотел Радисън.

Да ме прощава авторът, задето горе подмених оригиналното заглавие "Водопадът" с това на емблематичното парче от група Ревю, но тази асоциация надвисна над главата ми още докато четях книгата; така и не я преодолях, та се надявам и вие, като я почнете и героят Губиделников ви спре тока, да ме разберете. А и тазгодишните Нобелови награди обърнаха музиката на литература, затова си мисля, че в духа на съвременния прочит на изкуството мога да си позволя тази свобода. Още повече че в тоя роман има много мелодия.

Обявяването на Нобеловите лауреати обаче мина, сега на дневен ред са президентските избори у нас. По стечение на обстоятелства и тези в САЩ, но там ние не играем; пък кой ли знае, с толко българи зад граница. От друга страна, не съм сигурна дали и тук играем и "#Кой?" точно го прави. Но е факт, че днес е началото на седмицата, разкрачена между първи и втори тур, и никак не е случайно, че се събудих с мисъл точно за "Водопадът". Учудвам се дори, че не ставам всяка сутрин с него, предвид, че абсурдът е втъкан в ежедневието ни, досущ като в романа.

• "Атеистичният саван, с който бе пребрадена всяка българска глава още от пионерска възраст, безсрамно напомняше, че човекът е щастлив не за друго, а именно защото е смъртен."

• "Прие, разпери криле и излетя с двадесет бона под хастара на честта си."

• "Емисарят е просто цивилен агент, а мисионерът - приобщител към нова вяра."

• "Страх не по книга, а буквален. Страх да го пипнеш, да се сриташ с него."

• "Че тя, държавата тоест, нали ни купи? Що значи тогаз идеал?"

• "Ако насилиш въображението си, тия морени ще ти се сторят главите на маите и толтеките - уточнява ваятелят Спиро. - Онез глави чутури в джунглата, дето са от по пет тона."

• "Той вече трета година идва, тук било по-вълнуващо, ние, българите, сме били по-хищни за живота, обичали сме не само меда на живота, но и жилото му."

• "А си добър човек, чувстваш го, но добър изобщо, добър космически, не по земному, не по делнишки."

• "Че човекът изглежда безсмъртен. Да. Но погледнат за миг."

• "Атакуваш ли, не се озъртай, инак ще получиш куршум в гърба. Изобщо - само напред!"

• "...КАМЕН ДЕЛ - вечното страшилище, гребен на бурите и идол над София."

• "В сиромашка следосвобожденска България клошарството не могло да е поминък, както не можел и ветроходният спорт или ски скоковете например. Или посоченият вече делтапланеризъм. Клошаризмът иманентен (съприсъщ) на богати и добре уредени държави, сиреч там, дето вече са се нароили известен брой неприспособенци, махнали с ръка на властващите."

• "Да си безработен е аристократично-бляскава изолация, денонощно съзерцание."

• "Повечето страхове на чуващия (почти без да го съзнава) идват от трясъци, писъци, ругатни, проклятия, гръмотевици, сирени, че дори и от тайнствено някое шушнене, което решава съдбата му. Ухото е главният враг на човека, затова чуващият е боязлив, сънува Йерихонски тръби, които глухият е виждал само на картинка. Как ще го уплаши тя?"