"Птиците" от Дафни дю Морие

В разгара на октомви няма как да не се замисля за някое четиво с по-мрачен ореол, а у дома се намирата такива. Не ми е трудно да избера – Дафни дю Морие досега не ме е предавала и вярвам, че сборникът ѝ с разкази "Птиците" е перфектен за сезона. На задната корица откривам подсказки, че по някои от тях са направени емблематични филми като едноименния на Хичкок.
Книгата е издадена у нас през 2025 г. от издателство "Лабиринт". Преводът от английски е дело на две дами – Емилия Масларова и Мариана Шипковенска. Художник на корицата е Иван Масларов. Обемът на книгата е 334 страници, а разказите са девет.
Първи е титулният "Птиците". Потапя ме в атмосфера, каквато съм очаквала. Напомня ми "Страноприемница "Ямайка". Времето рязко застудява, а с него настъпва и необичайно поведение на птиците. Те започват да извършват организирани нападения над хората, които стават все по-ожесточени и организирани. Кой ще надделее, оставям на вас да разберете.
Следващият разказ – "Сега не гледай", е дори по-въздействащ за мен, по-смущаващ. Историята е за двойка, която е загубила едното си дете. Необичайна среща във Венеция им напомня за това, а към него се нареждат още необичайни обстоятелства.
Като изключим "Целуни ме още веднъж, страннико", в останалите разкази атмосферата съвсем не е толкова смразяваща. Някои от сюжетите са просто необичайни. Като цяло всичките са интересни за мен и ги чета с живо любопитство. Дафни дю Морие е майсторка в изграждането на особени истории.
Трудно ми е да посоча разказ, който да ми е фаворит. Всеки е различен и специфичен, всеки ме очарова с нещо. Въздействащи са и ако търсите специфична атмосфера в по-мрачен тон, без да се прекалява, сборникът е прекрасен избор.