"Мостовете на Медисън" от Робърт Джеймс Уолър

Нагласата ми този път е за къса книга, която да прочета набързо. Съвсем наскоро получих пратка, в която имаше няколко такива и взимам една от тях, защото най се доближава до светоусещането ми в момента. Между "Пощальонът винаги звъни два пъти" от Джеймс Кейн и "Мостовете на Медисън" от Робърт Джеймс Уолър, се спирам на втората, разчитайки на по-благ сюжет, че и романтика, за каквато имам предварителна информация.
Изданието на "Лабиринт" от 2014 година. Преводът е на Емилия Масларова, а художник на корицата е Виктор Паунов. Страниците са едва 165 и още отсега издавам – да прочета книгата ми е нужен само ден.
Макар да не съм гледала иконичната екранизация с Клинт Истууд и Мерил Стрийп, сюжетът донякъде ми е известен – книгата е за любов и ми е достатъчно да знам това. Детайлите, в които се посвещавам сега за: Робърт Кинкейд – 52 годишен, фотограф, разведен, без деца, самотник; Франческа Джонсън – 45 годишна, жена на фермер, с две деца, италианка по произход. Той е изпратен да снима осемте покрити моста в окръг Медисън, щата Айова. Седем от тях открива, но последния – Роузманския мост, не успява. Спира да пита за посоката и така среща нея.
Авантюристичният характер на професията му го е поставял при много вълнуващи обстоятелства и го е срещал с много красиви жени. Към Франческа обаче веднага изпитва влечение, подплатено със специално усещане. Взаимно е. Нужен им е едва ден чувствата да се разгърнат изцяло. Времето им обаче е ограничено. Как ще се развие пламналата любов и ще познае ли тя граници? Оставам на вас да разберете.
"Мостовете на Медисън" е леко четиво с разсъждения в посока на мечтите на младостта, себереализацията, взаимността. Сюжетът има своето очарование и ако нагласата ви е романтична, но не колкото за драматичен и дълъг роман, тази книга е за вас.