Или когато лятото просто си дигна гълъбите.

С какво е този век по-лош от всички други?
Че в ада, който го изпепели,
докосна черни язви и заблуди,
но ни една не изцели?
("Подрумче" - Ана Ахматова)

И като стана дума за художествена литература, сътворена от ПИСАТЕЛ-ГЕОДЕЗИСТ, бързо-бързо се снабдих с още топлия първи роман на Соня Тодорова. Користната ми подбуда действително намери онова, което търсеше, дефинирано като "странна специалност", но докато стигне дотам се наложи да преодолее премеждията на няколко епохи под знака на антисемитизма. Това пък беше и най-ясното посление, което еврейското име и жълтият фон на корицата отправяха. Радвам се обаче, че узнах какво прави там и "снимката" на ексцентрична дама с кокошчица на каишка, защото в противен случай нямаше да приключа книгата спокойно.

Научих и разни други работи, благодарение на историческите факти поднесени върху основата на лесната за смилане фикция. Това до един момент, в който романът едва не дерайлира в научен труд или поне в записките по създаването на такъв. Тогава само цветущият образ на героинята Марги бе в състояние да овладее ситуацията. На нея пък ѝ се наложи да порастне, което я принуди да бръкне надълбоко в семейния архив, за да обкичи финала с чифт перлени обеци.

Ето аз какво извадих:

• "С две думи - мързяло ги да работят. Или просто не били свикнали да работят и смятали труда за занимание във висша степен просташко."

• "Войната, отдавна вече загубена от гледна точка на всякаква смислена геополитическа стратегия, се бе изродила в самоцелна машина за унищожение." (за Втората световна война)

• "Но сякаш усещаха и една много лека и трудно доловима нотка на фалш, един съвсем фин и далечен намек за манипулация, тайно прилепена към чистите и безкористни намерения на тези съвсем млади хора, почти деца..." (за партизанството)

• "След това продължи нататък - към победата на комунизма, който в крайна сметка така и не победи."

• "В мътните води на току-що промъкнали се европейски програми, частични стипендии и слухове за по-добър живот някои студенти успяваха да видят проблясналата възможност и до голяма степен случайно да се закачат за нея."

• "По нейните земи (българските - б. м.) богатите хора обикновено стояха като въшка на чело и съществуваха главно за да демонстрират, че са богати."

• "Дядо беше страшно доволен, че тя си отиде първа. Той страда за нея с удоволствие и смята, че е извадил огромен късмет. Виж, дядо много се страхуваше да не би той да умре пръв. Така баба щеше да умре сама и нещастна, а тази представа го ужасяваше. А сега само той е нещастен, докато тя си отиде с мир в ръцете му."

• "...сантименталността е разделителната линия между обективното историческо проучване и кича."

• "И въпреки че така и не каза и една дума срещу някого, въпреки че беше изгубила своя скъпа приятелка, неуспяла да издържи на зверските методи за разпит в мазето на полицейското управление, въпреки че всъщност никога не се отказа от комунистическите си идеали, ми се струва, че партизанството беше едно от най-големите разочарования в изпълнения с разочарования живот на майка ми."

• "Ето - мислеше си тя патетично, - човек няма как да излъже кръвта. Балканът си е Балкан - див, обветрен и свободен. А Алпите са строги и скучни и австрийците са тъпанари. Всичките!"

• "После дойде новата година и както обикновено, противно на вечните безпочвени очаквания, не донесе нищо по-добро."

"Единственото, което може да спаси смъртно ранен котарак - това е глътка бензин..." ("Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков)

На руски Бегемот се изказа така: "Единственно, что может спасти смертельно раненного кота, — это глоток бензина..." ("Мастер и Маргарита")

...Синовете на песните млъкнаха...
И остана един моят глас, като вятъра,
що самотен реве на скала сред морето,
подир бурята, вече утихнала.
("Поеми от Осиан" - Джеймс Макферсън)

Когато преди време получих книгата "Наследникът от Калкута" на Роберт Щилмарк за рождения си ден, знаех, че ми предстои грандиозно приключение. Но също така в онзи момент бях наясно, че нямам възможност да й отделя подобаващо внимание. Затова грижливо трасирах положението й на шкафа, където немалко месеци всичките 751 страници на изданието от 1984 година играеха ролята на носеща стена.
До деня, в който търпението ми да разгърна корицата с пристанищен град и множество кораби не вдигна котва. Приветства ме снимка на брадатия Щилмарк, последвана от негово обръщение. Така научих, че самото написване на романа си е било цяло приключение. А също и че той е бил колега-геодезист! С което мачът бе спечелен още преди да е започнал ))) Не, разбира се, от този факт ми стана драго, но романът така ме завъртя, че това скоро изобщо не ме интересуваше.
Докато кръстосвах морета и океани, не успях да се измокря нито веднъж, но добре осолената авантюра правеше неутолима жаждата ми за всяка следваща страница. След няколко построени кораба, няколко потопени, под напора на издигащия се капитализъм и много, много битки ви споделям лек полъх:

•"Неблагодарните работници забравят, че за своя къшей хляб те са задължени само на фабриканта."

•"Миришеше на смола, катран, кълчища и прясно дърво; хората вдишваха този вечен, навред еднакъв и винаги вълнуващ мирис на морското пристанище."

•"В света щедро са пръснати невероятни, приказни богатства. Понякога се налага да ги търсим в природата, а по-често - просто да ги зитръгваме из чуждите, слабите или неумели ръце, особено цветните!"

•"Ха, законите! Те са нужни, за да се държи под юзда простолюдието."

•"Времената на светците и старинните добродетелни рицари са минали отдавна. Всичко онова, което се препречва на пътя - било то буквата на закона или чуждата воля, - трябва да се помита или умело да се заобикаля."

•"О, колониите и плантациите с наша помощ ще получат много такива черни ръце, украсени с железни гривни!

 И две бели ръце, украсени със златни пръстени, се съединиха в силно, дълго ръкостискане."

•"...тези създават всички богатства на нацията: ръцете им трябва да бъдат сръчни, а главите - покорни! Най-опасното е, ако самите те разберат силата си, защото са много, цели тълпи."

•"Audentes fortuna jivat." ("Щастието помага на дръзкия." - лат.)

•"Ago gaod agis." ("Каквото правиш - прави го (по-скоро)." - лат.)

•"Виждате ли това пламъче? В слънчев ден то би било незабележимо, а тук, в дъното на пещерата, този слаб лъч побеждава мрака."

•"Стой, замълчи! Аз не проумявам твърде добре красивите мечти, но бог да ме убие, ако светата църква не те обяви за еретик заради тези ти мисли, мое момче! Къде се е чуло и видяло един човек да не завижда на друг, да не измамва друг, да не се опитва да го подчини на себе си? Но дори и да беше възможно това, мигар земните владетели ще позволят да изникне някъде такава колония? Вас ще ви обявят за опасни безумци и ще побързат да ви изтрият от лицето на земята заедно с вашия Град на слънцето."

•"Аз нямах отечество! Бях лист, откъснат от клонче. Всеки вятър ме гонеше натам, накъдето си искаше."

•"Моята прекрасна страна стене! Великият народ е потиснат, измъчен. Когато търпението му се изчерпва, той се хвърля като ранен звяр върху своите мъчители - и отново го усмиряват с тояга и го приспиват с религия. Родината ми е изтерзана от раздори, поробена от чуждоземци, опустошена от сиромашия."

•"Една колония, дори и най-справедливата, представлява шепичка хора, а народът, виж, той е като този океан: няма нито начало, нито край, той разрушава и най-твърдите скали!"