Карта на средните времена за автостоп в Европа. Автор: Abel Sulyok, 2019

Задавали ли сте си въпроса колко време би ви отнело да получите благороден отклик на вдигнат палец по пътищата на Европа? Дори и да не, аз ви давам отговора. Вижте тази карта, която ще затвърди убежденията ви в гостоприемството на българина – очевидно нямаме особено желание да извозваме хората, просто защото искаме да си ги задържим. С такива качества се отличават и нашите съседки, с изключение на Румъния – окей, ще го имам предвид следващия път, когато прекосявам Дунав мост. Отделете си 30+ минути за стоп, ако ще върлувате из Централна Европа, а за южните части на континента добавете и търпение към провизиите. На север ситуацията изглежда по-благосклонна, с изключение на Швеция, където противоречиво се редуват зелени и червени петна - шанс.

Карта с най-популярната бира за всяка страна. Източник:  www.vinepair.com

Готова съм да се обзаложа, че поназнайвате туй-онуй по и без това актуалната за сезона тема. Склонна съм дори да предположа, че някои от вас биха оспорили това, което виждат. За мен лично не беше кой знае каква изненада, че Kamenitza е боцната на теротирията на страната ни, както и Jelen, Mythos и Efes в непосредствена близост.  Съвсем на мястото си тежи камъкът в случая с Guinness, а към престижния списък на световни бири, уважени и от моята персона, ще добавя още имена като Budweiser, Corona, Heineken и Балтика. Неизвестните на картинката обаче са недопустимо много и този пропуска следва да бъде коригиран ))

Първата ми среща с повестта "Понеделник започва в събота" на братя Стругацки (Сиела, 2019; превод от руски: Симеон Владимиров) беше съвсем скоро. В мрежата мернах корицата на новото издание, а тя веднага ме грабна. Неин автор е Дамян Дамянов – художник, чието творчество тача доста. Поинтересувах се от сюжета и също ми се видя много близък до мен. Ставаше дума за съветски институт, учените в който са силно отдадени на каузата си. С това се обяснява и името на творбата – за работохолици, разбирайте, става дума. Затова, когато я видях да грее в центъра на книжарницата, не устоях на изкушението.
Разделена е на три части:  "Суета около дивана", "Суета на суетите"  и "Най-различна суета". В тях имаме едни и същи герои, мястото, на което се развива действието, е общо – Научноизследователския институт по чародейство и вълшебство, но както още съдържанието съвсем точно подсказва, това са три отделни истории. Първата прочетох внимателно, защото интригата тепърва се завързваше, а любопитството и високите очаквания силно ме глождеха. Втората я превъртях почти безпаметно, въпреки че тя имаше най-силна връзка с темата. Вниманието ми блуждаеше и не успя да се задържи в никой момент. Последната част обаче ме вкара отново в релси и с интерес проследих развитието на мистериозния случай, който стоеше в центъра ѝ. Сюжетът ѝ бе прелюбопитен и се радвам, че бе част именно от десерта. Дали едно от три е достатъчна мотивация да подхванете повестта? Да, защото това че не съм впечатлена от първата част, поставям ниска оценка на втората и съм вдъхновена от третата, съвсем не означава, че няма какво да открие един друг поглед, там където моя подмина осъдително лековато.
Не пропускайте и предговора от Борис Стругацки. В него ще научите детайли около написването на "Понеделник започва в събота", избора на заглавието, откъде, по дяволите, се взе тоя диван и още някои реални случки, намерили мястото си в тази причудлива книга. А с информацията, че самият Борис е бил научен сътрудник нещата съвсем си идват по местата.
В началото на всяка глава ще откриете и мото, което подсказва за предстоящите в тях случки. Изборът на всяко от тях е много добър – досущ като заглавията на братя Стругацки, чиято връзка със сюжета винаги е кристално ясна. А ето и обичайните цитати, с които да ви подскажа още малко от съдържанието на творбата:

 • "А какъв смисъл има човек да си купува кола, за да се разкарва по асфалт? Където има асфалт, няма нищо интересно, а където е интересно, няма асфалт."

• "– А с какво се занимавате“ – попитах аз.
   – Както всяка друга наука – каза гърбоносият. – С човешкото щастие."

• "Аз още не знаех как ще се развият събитията, но вече бях готов с ентусиазъм да се хвърля в тях."

• "Тези страхливи хора, мислех си аз, приличат на някои учени експериментатори, твърде упорити, твърде трудолюбиви, но без никакво въображение и затова твърде предпазливи. Когато получат резултат, който не е тривиален, те се плашат от него, набързо го обясняват с товам че експериментът не е излязъл чист, и фактически се отказват от новото, защото прекалено са свикнали със старото, което удобно се побира в рамките на авторитетната теория..."

• "Всички ние сме наивни материалисти, мислех си аз. И всички сме рационалисти. Искаме всичко незабавно да бъде обяснено рационалистично, тоест сведено до една шепа вече познати факти. И никой от нас няма за пет пари диалектика. На никого не му минава през ум, че между познатите факти и някакво ново явление може да се простира море от непознати неща.  И тогава обявяваме новото явление за свръхестествено и следователно невъзможно."

• "Като правило науката, в която вярваме (и много често сляпо), предварително и много отрано ни подготвя за бъдещите чудеса и психологическият шок се появява у нас само тогава, когато се сблъскваме с непредсказаното [...]"

• "Само този ще достигне свойта цел, който не познава думата "страх"..."

• "Потребни ли сме на себе си?"

• "Бях доволен, времето не ми стигаше и животът ми беше изпълнен със смисъл."

• "[...] тук [в института – б. м.] бяха дошли хора, на които им беше по-интересно да доведат докрай или да започнат отначало някаква полезна работа, вместо да затъпяват от водка, безсмислено да си клатят краката, да играят на томбола и да се занимават с най-различни по лекота флиртове. Тук бяха дошли хора, които не можеха да понасят разните му недели, защото в неделя им беше скучно. Магове, Хора с главна буква и техният девиз беше "Понеделник започва в събота".

• "Ситият стомах не обича ученето." (лат.)

• "[...] най-интересните и най-изисканите научни резултати винаги и навсякъде притежават свойството да изглеждат на непосветените свръхинтерелктуални и страшно неразбираеми. В наше време хората, които се намират далеч от науката, очакват от нея само чудеса и практически се са в състояние да различат истинското научно чудо от фокуса или от някое инетелектуално салтомортале."

• "Не бързахме да се заловим с онова, което ни интересуваше най-много. Не, никак не бързахме! Чувствахме се като чревоугодници. Не се нахвърляхме върху ястията. Душехме миризмите, кокорехме очи и мляскахме, потривахме ръце, обикаляхме и предчувствахме..."

Dodge Tradesman Maxivan – ванът, който Файнман купува през 1975 г. Интериорът е в цветовете на горчицата и авокадото, отвън е декориран с прочутите Файнманови диаграми, а надписът върху регистрационната табела е "QUANTUM". Физикът го е ползвал за транспорт до работа по времето, когато е преподавал в Калтех, а също и за пътешествия със семейството си до отдалечените кътчета на американския Запад през летните ваканции. Източник: Fermilab

Взех си "Смисълът на всичко това" на Ричард Ф. Файнман ("Изток-Запад", 2017. Превод от английски: Христо Кьосев) от щанда на издателя по време на миналогодишния Фестивал на книгата около 24-ти май. Другите две книги, които си купих тогава – "Десет малки негърчета" на Агата Кристи и "Дивото зове" на Джек Лондон, прочетох отдавна. В духа на традицията ми за нехудожествени книги обаче, отложих и тази, докато настъпи моментът, в който да ѝ отдам необходимото внимание. А през това време се наслаждавах на поредната готина корица от Марио Йорданов в библиотеката си.
Още при първия си досег с Файнман (вж."Сигурно се шегувате, г-н Файнман!") останах очарована от неговата личност – учен, но и човек, който обича света и се наслаждава на живота. Чудесната автобиография с много, много! хумор и още повече смисъл, ме изпълни с благоговение, което от онзи момент насетне ме изпълва при всеки случай, когато срещна името му или ситуация, която да ми напомни на него. В настоящата книга са включени три негови лекции, които той изнася в университета "Вашингтон" в Сиатъл, САЩ през 1963 г. (две години по-късно получава своята Нобелова награда). Темите са "Несигурността на науката", "Несигурността на ценностите" и "Ненаучната епоха". Имат много общо помежду си, така че след като прочетете книгата със сигурност ще съхраните посланията в една цялостна концепция.
Файнман подхваща трипъл серията от областта, която му е най-близка и свойствена. Не конкретно физиката, а науката изобщо (така че ако питаете страхопочитание към тази дисциплина, можете спокойно да си отдъхнете). Противно на първоначалните ми очаквания за въпросите, свързани с несигурността, тя се оказва положително качество. След като се запознаете с аргументите, съм сигурна, че и вие ще подкрепите тази идея като двигател на научния прогрес. Логично като контрапункт във втората лекция се явяват религиозните догми. По много приятен, ненатрапващ се, аргументиран и илюстративен начин, Файнман споделя своите виждания за религията и нейните аспекти, за тяхното противоречие и съвместяване с научните възгледи. Третата лекция е най-дълга и като обем заема половината книга. Струва ми се, че това е нормално, тъй като в нея се засягат общочовешки проблеми и съдържа препратки към предхождащите я две теми.
Изключителен почитател съм на чистотата в излагането на тезите от страна на Файнман, неговият стремеж към обективност и яснота. Както обикновено съм ви приготвила някои извадки и горещо ви препоръчвам настоящата книга, в случай че ви е важно да осмислите света, в който живеете, по един по-правилен начин (без автора да има претенциите на авторитет с единствена вярна позиция, напротив – съмнявайте се!):

• "[...] невинаги е полезно да си прекалено точен."

• "[...] въображението на природата е неизмеримо по-велико от човешкото въображение."

• "В началото е била Земята без нищо живо върху нея. Милиарди години кълбото се е въртяло със своите залези, океани, вълни и шума на прибоя, без да има жива душа наоколо, която да им се радва. Можете ли да си въобразите, да вместите в своите представи значението на един свят без нищо живо в него? До такава степен сме свикнали да възприемаме света от гледната точка на живи същества, че не можем да разберем какво значи да не си жив. При това през по-голямата част от съществуването на света в него не е имало нищо живо. А и на повечето места в днешната вселена навярно също няма нищо живо."

• "Изненадващо е, че хората не вярват на въображението в науката. А то е много интересен тип въображение, различно от това на художника. Основната трудност е да си представиш нещо, което никога не си виждал, но чиито елементи са съвместими с всичко виждано досега и същевременно е различно от всичко, измислено до този момент. Още повече че идеята трябва да е конкретна, а не някакво мъгливо предположение."

• "Любопитно е, че разумът помага при откриването на закони, и същевременно законите, по-специално във физиката, непрестанно се редуцират."

• "Повечето от природните закони сякаш са математически. [...] Защо математиката обяснява успешно природата е само още една загатка."

• "[...] законите [научните – б.м.] са налучквания, екстраполации в неизвестното."

• "Познанието не струва и пукната пара, ако казва само какво се е случило вчера. Необходимо е да знаем какво ще стане утре, ако направим еди-какво си. Не само е нужно, но и забавно. За целта трябва да си подадете носа навън."

• "Всеки научен закон, всеки научен принцип, всеки доклад за резултатите от наблюдение е един вид обобщение, което пропуска много детайли, защото нищо не може да бъде предадено абсолютно прецизно."

• "По-добре да кажеш нещо без да си сигурен, отколкото да не кажеш нищо."

• "Свободата да се съмняваш е основополагаща в науката, а, мисля, и в други области. [...] Щом знаем, че сме несигурни, значи имаме шанс да подобрим нещата. [...] съмнението е ценност в науката."

• "Защо не можем да надскочим себе си? Защото установяваме, че дори и най-великите дарби и сили не вървят с ясни инструкции за употреба."

• "Мечтаем да намерим правилната посока. Е, тогава какъв е смисълът на всичко това? Какво можем да кажем днес, за да разсеем загатката на битието? Ако вземем предвид всичко, не само знанията на древните, но и нашия принос към познанието, то тогава с ръка на сърцето трябва да признаем, че не знаем какъв е смисълът. Смятам, че с това откровение сме налучкали правилната посока."

• "Не мога да различа учените атеисти [...] Не ги намирам за особено различни от вярващите колеги [...] Мисля, че съществува някаква независимост на моралните и етични възгледи от теорията за механиката на вселената."

• "Несигурността, която е задължителна, за да опознаеш света, трудно се съчетава с усещането за сигурност при вярата, което обикновено произтича от силната вяра."

• "[...] ако нямаш много силен довод, по-добре да извадиш няколко [...]"

• "Задължението на управляващите спрямо гражданите е да поддържат свободата и да предоставят възможност на тези граждани да допринасят за развитието и прогреса на човечеството."

• "Така че в живота, във веселието, в емоциите, в човешките удоволствия и желания, в литературата и пр., няма никаква нужда от научност, няма никаква причина да подхождаме научно. Трябва просто да се отпуснем и да се радваме на живота."

• "Мисловната нагласа на народа е такава, че иска готови отговори и за него човек, който е зареден с отговори, е по-добър от този, който няма. Всъщност истината в повечето случаи е точно обратната. В резултат на това от един политик се очаква да дава готови отговори. Именно затова политическите обещания никога не се спазват."

• "Няма как всичко, което е възможно, да се случи. Разнообразието в света е толкова голямо, че ако си мислим за нещо като възможно, то най-вероятно не е вярно. Всъщност стигаме до един основен принцип в теоретичната физика: каквото и да си мисли човек, на й-често то не е вярно."

• "С две думи – един или два случая не доказват нищо. Всичко трябва да се провери внимателно. Иначе влизате в отбора на хората, които вярват във всякакви откачени неща и не разбират света, в който живеят. Всъщност никой не разбира света, в който живеем, но някои са по-добри в това от другите."

• "Ако беше вярно, то щеше да е доказано чрез внимателни проверки, а не въз основа на небивалиците, разказвани от разни хора."

• "Всички вършим глупости, а познаваме и хора, които са дръпнали напред в това отношение, но не виждам смисъл да се съревноваваме."

• "Да си фурнаджийска лопата е изкуство, и то съвсем не от лесните. По-добре да умееш да се въртиш, отколкото да се втурнеш в една или друга посока като кон с капаци. Дали все пак не е по-хубаво да препускаш стремглаво, вместо да се въртиш на едно място? Не, смятам аз, особено, ако не знаеш посоката, в която да се втурнеш."

• "Елементарна честност – ето за какво настоявам наляво и надясно. Смятам, че поне малко честност е необходима в политиката. Така ще бъдем малко по-свободни.
   [...] хората не са честни. [...] Никой не е честен. И учените не са. А хората ги смятат за честни. Още по-зле. Под честност нямам предвид да се твърдят само верни неща. Имам предвид да се разкрива цялата ситуация – да се предоставя пълната информация, наобходима на един интелигентен човек, за да вземе решение."

• "Колумб бе тръгнал за злато и подправки. Върна се без злато и с много малко подправки, но моментът бе велик и вълнуващ."

• "Призлява ми всеки път, когато прочета в пресата, че още една от общо пет мисии досега е претърпяла неуспех. Всеки път си вадим поука и прекратяваме програмата [програмата "Рейнджър" – б.м.]. Големи поуки си вадим. Вадим си поука, че някой е забравил да затвори вентил, друг е замърсил с пясък измервателен уред. [...] Проблемът е в организацията, администрацията, инженерната работа и изработването на инструмените. По-важно е да го проумеем, отколкото да си вадим поуки нон-стоп."

• "[...] за какво ни е да кацаме на Луната? Ами защото е велико предизвикателство за науката. Освен това води до напредък в технологиите. [...] На всичкото отгоре това прави учените щастливи, а щом един учен е щастлив, той допринася още повече за общественото благо. [...] Всяка една от тези причини сама по себе си не е достатъчна да оправдае желанието ни да кацнем на Луната. Убеден съм обаче, че ако се съберат съвкупно и се добавят такива, за които дори не подозирам, начинанието ще си струва."

• "Какво са знахарите? Днешните психоаналитици и психиатри, разбира се. Само погледнете сложните измишльотини, които те сътвориха за нула време, а после направете сравнение с времето, което отнема на всяка друга наука да прокара нова идея."

• "В днешно време трябва да сме си взели поука и да не спорим за причината защо се съгласяваме, ако сме съгласни."

Карта на река Темза (1884 г.) – фрагмент. Ако искате да последвате
Джей, Джордж, Харис и Монтморенси, пълното ѝ съдържание
ще откриете тук: The Jerome K. Jerome Society

Започнах "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)" на Джеръм Джеръм (Издателство "Георги Бакалов", 1980 г. Превод от английски: Асен Христофоров) с известен ентусиазъм, тъй като му се точех от няколко години. Книгата ми беше попадала и в книжарниците, дори за подарък я бях взимала!, а бях чела и препоръки за нея. Любопитство изпълваше душата ми при мисълта за небезизвестния хумор на английския писател.
Още в първа глава срещам заподозряните вкупом: дребнобуржоазните Джей, Джордж и Харис и техния, както ще се разбере впоследствие, неотменен спътник Монтморенси (ето че стана дума за кучето). Тримцата видимо страдат от синдрома на премногото свободно време, изразен в хронична хипохондрия. Изпаднали в почти крайно отчаяние, готови на радикални мерки, за да подобрят състоянието си, те предприемат разходка с лодка по Темза. След първоначалния ентусиазъм уж разумът се намесва и почти изглежда, че господата са способни на рационални решения, но съвсем скоро става ясно че следващите дни ще бъдат същинско бедствие. За тях. За читателя е страшен смях.
Хумористичният ореол на Джеръм неумолимо пръска забавление във всяко изречение за сметка на нашите приятели. С увереност и достолепие се забъркват в разни ситуации и е цяло чудо как успяват да се измъкнат без да пострадат сериозно през двете седмици на епичното си приключение. Допускам, че заслуга затова има вродената им леност, която ги предпазва от прекомерно вдълбаване в една или друга ситуация.
Ако има нещо, което ми дойде в повече и се случваше да ми дотегне, то това беше географията по поречието на Темза. Сигурна съм, че за всеки англофил, в това е част от богатството на творбата, а дори и аз оценявам значимостта на тези детайли за пълното достойнство на историята. Просто на моя вкус не ми пасна. Иначе Джеръм е великолепен не само с хумора си, но и с живите картини, които рисува с думи, и още повече мъдростта зад лековатото повествование. Вярвам, че цитатите, които ще прочетете по-долу ще ви убедят в това и ако досега не се е случило – ще ви вдъхнат увереност да прехвърлите страниците на тази книга:

• "[...] аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до "определено неразположение към всякакъв труд."

• "Тъй, приспивани от приплискващите води и шепота на близките дървета, ние заспиваме под едрите притихнали звезди и сънуваме, че светът е отново млад – млад и прекрасен, както е бил някога, преди дългите векове на грижи и тревоги да набраздят хубавото лице на земята, а греховете и безумствата на нейните чада да състарят лювещото ѝ сърце, – прекрасна, каквато е била в онези отминали дни, когато още млада майка, земята е приспивала децата си върху широката си гръд, дълго преди преструвките на една външна цивилизация да ни отвлекат от нейните топли обятия, а хапливите насмешки на престореността да ни заставят да се срамуваме от простия живот, който сме водили в нейното лоно, и от ппростите, но величествени жилища, в които са се раждали първите хора преди много хилядолетия."

• "Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолковам доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо."

• "За първи път от момента на разбуждането ни това хъркане ни напомни за неговото съществование. Ей го там, проснат на гръб върху леглото, с широко отворени уста и щръкнали колене – същият, който ни питаше в колко часа да ни разбуди."

• "Изглежда, че така е нареден светът. Всеки има това, което не му трябва, а други притежават онова, което той желае да има."

• "Колко хубава е тая стара стена, която се ниже там към брега! Винаги ми става драго на минаване оттук. Такава една мека, светла, мила стара стена! Каква прекрасна картина би могла да се нарисува от нея – с мъх, пролазил тук,  и лишеи, растящи там, и с една млада лоза, занадничала от нея на това място, за да гледа какво става по оживената река, и с трезвия стар бръшлян, вкопчил се в нея малко по-надолу! Има над петдесетина оттенъци, тонове и нюанси на всеки десет метра по тая стара стена. Да можех да рисувам и да умеех да слагам бои, щях наистина да направя чудесна скица на старата стена."

• "Но повечето хора са тъй невероятно лениви и плашливи, че предпочитат да поощряват измамата чрез подчинение, вместо да я изкоренят, като проявят малко твърдост."

• "Никога не трябва да даваме воля на инстинкта ни за справедливост до такава степен, че той да се изроди в отмъстителност."

• "Аз самият не разбирам немски. Учил съм го в училище, но го забравих до дума-две години след като завърших и оттогава се чувствам много по-добре."

• "Не бих искал никого да обидя, но съм дълбоко убеден, че ако вземете едно обикновено въже за теглене на лодка и го опънете насред някоя поляна, а сетен постоите с гръб към него около тридесетина секунди, щом се извърнете отново към него, ще видите, че то се е насъбрало на купчина в средата на поляната и така се е усукало и навързало на възли, и останало без двата си края, и заприличало на примка, че ще се наложи точно половин час да седите там на тревата и неспирно да ругаете, преди да го размотаете."

• "Няма друг начин да накарате чайника да възври в лодка. Ако види, че го чакате и сте нетърпеливи, никога няма да засвири. Трябва да се махнете и да започнете яденето, сякаш и на ум не ви е идвало да пиете чай. Тогава скоро ще го чуете да пръска, пощръклява от нетърпение да бъде превърнет в чай."

• "Колко добър се чувства човек при пълен стомах – колко доволен от себе си и от целия свят! Хора, които са проверили това на практика, ме уверяват,  че чистата съвест правела човека много щастлив и много доволен; но и пълният стомах ще свърши тая работа не по-зле, при това по-евтино и по-лесно."

• "Беше великолепна нощ. Месецът бе излязъл и оставил притихналата земя насаме със звездите."

• "Ако поради една или друга причина не биваше отново да заспиваме, а трябваше да станем още на часа и веднага да се облечем, сигурно щяхме да затворим клепки още докато се взираме в часовниците си и да спим до десет. Но тъй като нищо не ни караше да ставаме, преди да са минали поне други два часа, а и да станем по такова време би било истинска глупост, напълно в крак с общата проклетия на нещата бе и двамата да почувстваме, че за нищо на света не бихме могли да лежим още пет минутки."

• "Приличахме на рицари от стара легенда, които плават през някакво мистично езеро в непознатото царство на дрезгавината, към великата земя на залеза."

• "[...] булдогът, едно невероятно безпристрастно животно, се нахвърли върху всичко и всички, които можеше да докопа [...]"

• "Което не види окото, не пречи и на стомаха."

• "Сетне разтребихме и сложихме всичко в ред (една работа без начало и край, която вече почваше добре да ми изяснява един въпрос, поставен неведнъж пред мене самия, а именно – как една домакиня, която има да се справя само с един дом, не умира от скука) [...]"

• "[...] аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам."

• "Приятно ми е да гледам как гребе някой стар лодкар, особено когато е нает на час. Има нещо тъй красиво и успокоително в неговия начин на гребане."

• "[...] опитът е винаги евтин, колкото и скъпо да струва."

• "Отпосле узнахме историята на тази жена. Разбира се, това бе все същата стара, прастара вулгарна трагедия. Обичала и била излъгана – или пък е лъгала себе си."

• "Самият аз не съм добър рибар. Посветих доста внимание на тоя предмет преди време и напредвах, както ми се струваше, сравнително добре; но старите рибари ми казваха, че няма никога да стана вещ в тая работа, и ме посъветваха да се откажа. Те казваха, че много точно съм защращал куката и съм имал нужната съобразителност за тая работа, както и предостатъчна природна леност. Но те твърдо вярваха, че никога няма да стана що-годе добър рибар. Липсвало ми въображение."

• "Ханчето няма да е удобно и за пиян човек. В него има твърде много изненади под формата на неочаквани стъпала надолу към една и нагоре към друга стая; а рече ли да се качи горе в спалнята си или пък, веднъж в нея, най-сетне да намери леглото, и едното, и другото никак няма да му се удаде."

• "Просто за невярване е колко рано може да се става, когато човек спи на открито. Той не копнее до такава степен "за още пет минутки" щом лежи завит в черги върху дъсченото дъно на някоя лодка, с малък куфар за възглавница, както когато се изтяга в пухено легло."

• "[...] малко неща от тоя свят са в действителност тъй хубави като картините, в които те са отразени."

Източник на картата: www.citiesandmemory.com

'Sounding Nature' e най-новата карта на колаборативния аудио проект Cities and Memory. Включва близо 500 звука от 55 страни – една богата колекция от автентичен саунд в отдалечени от човешката намеса локации. На всяко едно от маркираните местенца ще откриете два звука – оригиналния запис и вдъховен от него ремикс. Какъв е смисълът на звуковата карта? Освен че е доста любопитна и представителна за различните части на света, тя има и начуно-изследователски аспект. Въздействието на човека върху околната среда и конкретно звуковото замърсяване, което предизвиква, има не само естетически ефект. Шумът с антропогенен произход влияе върху движенията на животните, тяхната комуникация и защита. Във водна среда той може да доведе до смърт на организми като китове, раци и други. Доказано е и че шумът повишава значително нивата на стрес при животните (да, и при хората).

Землемория. Източник на картата: www.ursulakleguin.com

Приключвам 2018-та с една книга, чиито автор тази година ни отне. Не това обаче е причината да взема "Магьосникът от Землемория" на американската писателка Урсула Ле Гуин в ръцете си (Издателство "Георги Бакалов", 1984 г. Превод от английски: Катя Петрова). След мрачната атмосфера на "1984" и още повече с наближаването на коледно-новогодишните празници изпитах страстна необходимост да се потопя във вълшебството на фентъзито. Не сбърках нито с избора на жанр, нито с избора на книга.
Романът "Магьосникът от Землемория" е първият от поредицата, действията в която се развиват в архипелага Землемория. Преди него е единствено картата, върху която авторката изгражда своя фантастичен свят. Главен герой в него е Гед, или още – Ястребът. Той е надарен с неимоверна сила – чудесен инструмент за демонстрация на превъзходство в ръцете на един младеж, но и тежка отговорност, както се оказва впоследствие.
От плахото прилагане на невинни трикове върху козите на село, през ескалиращия батъл в магьосническото училище, най-накрая Гед успява яко да нагази в лука. Вселенският проблем, който успява да отприщи, здравата ще го отръска от наивната гордост, която първоначално талантът му вдъхва. Оттук започва дълго странстване в търсене на решение на проблема. Изпървом е бягството, сетне обаче нашият човек взима нещата в свои ръце и с пълна газ обръща право към своята сянка от мрака. Ще се срещнат няколко пъти, а кой кого ще натупа в крайна сметка – ще узнаете на финала.
Светът на Землемория е обаятелен и с удоволствие съпътствах Гед в неговото странстване из архипелага. С дълбока благост ме изпълваше гостоприемството на люде от близки и далечни острови, драго ми ставаше да срещам и старите приятели, приемах кротко и с разбиране враждебността на непознатите. А досега продължавам да недоумявам как с такава лекота, без тежки и натрапчиви описания, Урсула Ле Гуин изграждаше свят, който изплуваше директно пред очите ми.
Малко пясък и вода от Землемория:

• "За да чуеш, трябва да мълчиш."

• "Преди да кажеш или извършиш нещо, трябва да знаеш каква цена ще платиш."

• "Но той притежаваше едно по-висше изкуство, което не може да се научи, изкуството на добротата."

• "[...] не бива да преобразяваш нищо, нито камъче, нито песъчинка, ако не знаеш какво добро или зло ще последва от това действие. Светът е в равновесие, в хармония. [...] Запалиш ли свещ, вече хвърляш в сянка."

• "[...] на уморения му липсва ум [...]"

• "А истината е, че с нарастването на истинската сила на един човек и с разширяването на познанието му, пътят пред него се стеснява. Най-накрая той започва да върши единствено и изцяло това, което трябва, без да избира..."

• "По-късно, когато Гед размишляваше за тази нощ, стана му ясно, че ако никой не го бе докоснал, докато лежеше бездиханен, ако никой не го бе повикал по някакъв начин, той щеше да си отиде завинаги. Спаси го единствено нямата, инстинктивна мъдрост на звяра, който ближеше ранения си другар, за да го успокои. [...] От този момент той повярва, че мъдър е онзи, който никога не се отделя от останалите живи същества, говорящи или не. След това дълги години се стремеше да научи онова, което може да се научи в мълчание от очите на животните, от полета на птиците, от бавното полюшване на клоните."

• "Зората създава земя и море, ражда от сянката форма, а сънят отпраща в царството на мрака."

• "От морето се издигат бури и чудовища, но не и сили на злото – злото принадлежи на земята. [...] Смъртта е безводно място."

• "[...] аз бях с теб в началото на пътешествието ти. Справедливостта изисква да те последвам до самия му край."

• "Светлината е сила."

• "Прекалено много бързах, а сега нямам време."

• "Съвсем сами живееха тук, на края на всички карти."

• "Беше станал човек, който, осъзнал цялата си истинска същност, не може да бъде използван или завладян от друга сила освен от себе си и така живее заради самия живот и не може да служи на разрухата, болката, омразата или мрака."

• "Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот; ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса."

Отдавна си бях харесала рекламата на Apple, основана върху иконичния роман "1984" на Джордж Оруел, a oт дори по-рано се вълнувах от антиутопичната визия, която авторът пресъздава. Знаменателно за мен е, че това е първата творба, която чета не в класическия хартиен вариант, а на електронен четец. Съвременните апарати се вписват отлично във фикционалния свят на творбата, въпреки че акцентът в нея не е върху технологичния, а идеологическия аспект на контрола върху обществото.
Това е може би най-мрачният роман, който някога съм чела. Дори в сравнение с книгите на Краля на ужаса – те са софт хорър, доколкото в тях е пресъздадена откровена измислица. Оруел, с който псевдоним е известен британският писател Ерик Артър Блеър, пише творбата в края на своя живот, една година преди да почине от туберкулоза. Това може би обяснява дълбокия песимизъм, с който произведението е пропито, както и историческата обстановка през 1948 г.
От гледна точка на съвременното, определяно като демократично общество, тоталитарният режим в "1984" би трябвало да изглежда по-скоро като нещо изживяно и отминало. Отвратителният свят на телекраните, които бълват пропаганда и същевременно наблюдават всеки отделен индивид неотклонно обаче ме карат да погледна смартфона си и да го изхвърля с все сила през прозореца. Или новговорът – език, опростен дотолкова, че употребяващите го никога да не успеят да облекат в думи евентуално прокраднала се в съзнанието им мисъл, различна от общоприетата. Zdr ko pr? А с бутона "Edit" редактирането на историята е по-удобно от всякога. Лесно е да се заклейми света на омраза в "1984", но изпитвам дълбоко съмнение в качеството на живот и безмозъчното щастие на нашия прекрасен нов свят.

• "Не беше изключено и да следят всички през цялото време. Във всеки случай, можеха да се включат в системата ти, когато си поискат. Човек трябваше да живее – живееше по навик, превърнал се в инстинкт – със съзнанието, че всеки негов звук се улавя и че освен когато е тъмно, всяко негово движение се следи."

• "Нищо не ти принадлежи освен няколко кубически сантиметра в черепа."

• "Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе. Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин приемствеността не се прекъсваше. Паметта на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдък в себе си."

• "Който контролира миналото – гласеше лозунгът на партията, – контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."

• "Не разбираш ли, че главната цел на новговор е да ограничи мисълта? Накрая ще направим престъпмисълта (б.м. – престъпна мисъл на новговор) практически невъзможна, защото няма да има думи, с които да се изрази."

• "Правоверността не означава мислене, а липсата на необходимост от мислене. Правоверността е безсъзнателност."

• "Прекалено е интелигентен. Вижда прекалено ясно и говори прекалено разбираемо. Партията не обича такива хора. Някой ден той ще изчезне. Изписано е на лицето му."

• "Но пролите (б.м. – сиреч пролетариите), ако само можеха някак да осъзнаят собствената си сила, нямаше да имат нужда да се крият. Те трябваше само да се изправят и да се отърсят, както кон се отърсва от мухи. Ако искаха, можеха още утре да разгромят партията. Нима рано или късно нямаше да се сетят за това? И все пак!..."

• "И даже когато недоволстваха, както се случваше понякога, недоволството им не водеше до никъде, тъй като без обединяваща идея те можеха да го насочат само срещу дребни, конкретни несправедливости. Големите злини убягваха от вниманието им."

• "Навярно да си луд означава да си в малцинство от един човек. Някога признак на лудост е било да вярваш, че земята се върти около слънцето; днес – да вярваш, че миналото е непроменимо. Може би единствен той вярваше в това, а щом като беше единствен, значи беше луд."

• "С внишутелните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик. Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети."

• "Не се дели от тълпата, ето това казвам аз. Само така ще си в безопасност."

• "Спазваш ли малките правила, можеш да наришаваш големите."

• "Могат да ни накарат да кажем всичко, всичко, но не могат да ни накарат да го повярваме. Не могат да проникнат в мислите ни."

• "Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш."

• "Изобретяването на печатарската машина обаче улесни манипулирането на общественото мнение, а киното и радиото задълбочиха този процес. Появата на телевизията и техническият напредък, който позволи едновременно да се предава и приема през един и същ апарат, поставиха край на личния живот."

• "Ако човек смята да управлява, при това вечно, той трябва да е в състояние да се пребори с чувството за действителност."

• "Ние не ликвидираме еретика, защото ни се съпротивлява: ние никога не го ликвидираме, докато ни се съпротивлява. Ние го превъзпитаваме, ние пленяваме най-съкровените му мисли, ние го преправяме. Ние изгаряме всичкото зло и всичките илюзии в него, ние го привличаме на наша страна не привидно, а истински, с душата и сърцето му. Преди да го убием, ние го правим един от нас."

• "Властта не е средство, тя е цел. Диктатурата не се установява, за да се защити революцията, революцията се прави, за да се установи диктатурата. Целта на гоненията са самите гонения. Целта на изтезанията са самите изтезания. Целта на властта е самата власт."

• "Робството е свобода. Само – свободно – човешкото същество винаги е побеждавано."

• "Действителността е вътре в черепа."

• "Започваш ли сега да разбираш какъв свят строим? Той е пълната противоположност на глупавите хедонистични утопии на реформаторите от миналото. Свят на страх, предателство и мъчение, свят, в който ти тъпчеш другите и те теб тъпчат, свят, който с усъвършенстването си  ще става не по-малко, а повече безмилостен. [...] Разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Вече никой не се осмелява да се довери на съпруга, на дете или на приятел."

• "За пръв път прозря, че ако искаш да скриеш една тайна, трябва да я скриеш от себе си. През цялото време трябва да знеш, че я има, но докато не ти потрябва, не бива никога да допускаш да проникне в съзнанието ти, изразена с думи."

• "Новговор бе призван не да разширява, а да ограничава широтата на мисълта и за постигането на тази задача косвено съдействаше съкращаването до минимум на избора на думи."

• "От партийните членове се изискваше да имат възгледи, подобни на тези на древните евреи, които са знаели, без да знаят нещо повече, че всички народи, с изключение на техния, се кланят на "неистински богове."

• "[...] колкото по-малък беше изборът на думи, толкова по-малко беше изкушението да се опиташ да мислиш. Крайната цел бе членоразделната реч да идва от ларинкса, без изобщо да засяга мозъчните центрове."